Изразяваме тревогата си по повод някои от текстовете, които предстои да бъдат гласувани във връзка с приемането на законодателния пакет за реформа на авторското право в цифровия единен пазар в Европейския съюз, и по-специално – текстът на чл. 13 от проекта за директива относно авторското право в цифровия единен пазар и свързаното с него съображение 38, които предвиждат въвеждането на задължение за доставчиците на интернет услуги, боравещи с потребителско съдържание, да разработват и имплементират филтри за разпознаване и предварително триене на съдържание.

Когато през 2015 г. Европейската комисия публикува Стратегията за цифровия единен пазар, академичната общност и неправителственият сектор бяха обнадеждени от заявената цел на предвидената реформа да хармонизира европейското законодателството в областта на авторското право, както и „да се подобри достъпът на хората до културно съдържание онлайн и по този начин да се стимулира културното многообразие, като същевременно се открият нови възможности за творците и индустрията за съдържание.”

Три години по-късно, по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, предстои приемането на новата директива относно авторското право в цифровия единен пазар. Имаме основание за безпокойство, че окончателният текст на законодателното предложение няма да адресира първоначално поставените амбициозни задачи за модернизиране на авторското право в ЕС, а по-скоро ще се окаже бариера за развитието му.

Основните притеснения са свързани с разпоредбата на чл. 13 от проекта за директива. Широката формулировка на адресатите на проекторазпоредбата ще засегне всякакви платформи, работещи със съдържание, генерирано от ползвателите.

Такива са:

- платформи за споделяне на аудио и видео съдържание

- блогърски платформи, онлайн форуми, социални медии

- платформи за онлайн търговия

- платформи за свободен достъп до учебни материали като Уикипедия и университетски портали

- хранилища със свободен достъп, в това число библиотеки

-  хранилища за софтуер с отворен код

Всички тези доставчици на услуги ще са задължени да филтрират съдържанието, качвано от гражданите онлайн, да трият всяко съдържание, съдържащо чужди авторски материали, и да отговарят пряко, в случай че допуснат такова за публикуване. Нещо повече, формулировката на Комисията е толкова обща и неясна, че би могла да се отнесе за всички доставчици на интернет услуги (не само UGC платформи, но и хостинг компании, доставчици на облачни услуги и т.н.)

Новите задължения на практика могат да принудят интернет компаниите да контролират и да прилагат широкомащабна „частна цензура” върху съдържанието, което обслужват, за да избегнат всякакъв риск от директна отговорност за правомерността на такова съдържание. Това би имало унищожителен ефект върху свободата на изразяване и иновациите.

Подобна непропорционална мярка няма да помогне на авторите и повечето заинтересовани лица, заети в творческите индустрии, доколкото няма да постигне по-справедливо възнаграждение на труда им, а е възможно да ограничи видимостта на произведенията им онлайн.

Същевременно тази мярка може да засегне упражняването на фундаментални права като свобода на изразяване и свобода на достъп до информация, съществено да затрудни малкия и среден бизнес и да създаде пречка за влизане на нови предприемачи на пазара на услуги в интернет, да застраши правната сигурност и функционирането на пазара.

В настоящия момент България се намира в привилегированата позиция да повлияе положително на процеса, като ограничи и спре притеснителната тенденция легитимните интереси на авторите и правоносителите да бъдат използвани като оправдание за ограничаване на свободата онлай н и налагане на механизми за мониторинг и цензура на световната мрежа. 

Вярваме, че Европа има всички предпоставки да бъде както силен и конкурентен пазар за иновации и творческо съдържание, така и пространство на демократичен достъп до информация, образование и култура, и че България има силата да допринесе за това като в настоящия критичен момент заеме адекватна и прогресивна позиция по повод развитието на цифровия единен пазар.

 

Сдружение „Цифрова република“

Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ)

Уикимедия България

Creative Commons България

Правен портал „LawsBG”

Национална платформа за интериорен и продуктов дизайн „ДИБЛА”

БАНХА - Българска асоциация на независимите художници и аниматори – „Пройко Пройков”

„Фото Форум” – платформа за фото-споделяне

IFLA – Международна федерация на библиотечните асоциации

Communia – Международна асоциация за цифрово обществено достояние

Фондация „Отворени проекти“, организатор на OpenFest – най-голямата българска техническа конференция за софтуер с отворен код

Интернет общество – България

Общество.бг - civic hacking в България

Гражданско сдружение „Инит Лаб” – хакерспейс

Бургас Лаб – хакерспейс,

Epicenter.Works, Австрия

Мрежа за гражданско действие „BlueLink”

Център за образователни иновации и личностно развитие „Сократ”

Български хелзинкски комитет

Читалище „Хамалогика”

ABC Design&Communication

 

Вижте петицията тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).