СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА, "СЕГА"

Мерките срещу плагиатството и професорите и доцентите на "кило" продължават да не са в дневния ред на парламента. Въпреки че зам. просветният министър Петър Николов прогнозира, че промените в закона за развитие на академичния състав ще бъдат факт до пролетта, това едва ли ще бъде възможно, имайки предвид, че проект за второ четене все още не е представен. Текстовете отлежават рекордно дълго - от юли миналата година, когато минаха на първо четене. От тогава до сега развитие по въпроса няма, въпреки че преди време от МОН съобщиха, че се работи по текстовете за второ четене.

Със законопроекта се въвеждат минимални национални критерии за заемане на академична длъжност, което трябва да сложи юзди на масовото производство на професори и доценти в някои университети с "либерални" възгледи по въпроса. За първи път трябва да се регламентира и ред за установяване на плагиатство. Подобни промени обаче не за пръв път се сблъскват с отпор в парламента.

Междувременно проблемът става все по-остър. Наскоро от академичната общност на англицистите в България се обърнаха с писмо до просветния министър Красимир Вълчев. В него те апелираха за намесата на МОН по отношение на доц. Елисавета Бояджиева, ръководител на Катедрата по романистика и германистика от Югозападния университет - в момента тя участва в пореден конкурс за заемане на академична длъжност "професор", въпреки че няколко пъти за нейните трудове е установявано плагиатство от журито, рецензирало работите й. 

Преди това пък научната общност бе разбунена заради случая с ректора на Техническия университет - Варна, проф. Росен Василев. Въпреки че МОН препоръча защитата на докторската му дисертация да се отложи, защото е почти дословно преписана от чужди трудове, той не се съобрази с това и вече е доктор. От гилдията призоваха за всеобща осъдителна реакция към ректора, както и за спешни промени в закона за развитие на академичния състав, които обаче още не могат да видят бял свят. В момента законът позволява отнемането на академичната длъжност на лице, за което се установи, че трудовете му са "написани или създадени от другиго", но няма разпоредби в случаите, в които плагиатът е точно ректорът. Липсва и разписана процедура за установяване на плагиатство.

Съюзът на учените излезе преди дни с 8 мерки за борба с плагиатството в свое становище, изпратено до парламентарната просветна комисия. Оттам апелират за пряка борба с проявите на плагиатство още на ниво студенти, като според тях трябва да се преосмислят критериите за оценка на научните работи и респективно на кариерното развитие. Те настояват за строги санкции като отнемане на звания, понижаване в длъжност, недопускане за определено време до конкурси, изключване от съответния орган или гилдия и т.н., включително и за членовете на журита, които поощряват плагиатството. Според тях разширяването на възможностите на определени университетски/гилдийни органи (например етични комисии) да могат да налагат наказания би било най-добрият начин за регулиране на проблемите вътре в системата. Въвеждането на арбитражна система, която да предотвратява обратната страна на явлението (оклеветяването) и създаването на национална етична комисия за наука, както и на контролен орган, който да наблюдава кариерното развитие, са част от другите искания.

 СКРИТО-ПОКРИТО

От Съюза на учените посочват, че случаите на плагиатство у нас стават обичайно явление. "Превърнали се в затворени общности, отделните научни звена започват безконтролно да провеждат кадрова политика, често пряко подвластна на едноличното ръководство на декани, ректори или директори. Стига се до случаите, когато ректорското ръководство поощрява плагиатството или лице на тази длъжност пряко участва в подобна проява", пишат учените. В писмото си те разобличават ред порочни практики у нас - модни поръчкови дисертации, нагласени журита, мнимо съавторство и използване на чуждо авторство (чрез принуда или доброволно, най-вече поради материална облага).

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 77 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.