ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

В северната ни съседка, с която уж заедно вървим по пътя на Европа,  ДДС  или Данъкът добавена стойност за книгите и учебната литература падна на 5% в Румъния още преди две години.  Същата стана ставката и за пресата:  вестници, списанията, алманаси и др. Там вече можете да си купите добре издадена книга за 5-7 лева, докато у нас, за подобна ще трябва да платите два- три пъти повече!  Също само с минималните пет на сто  се облагат билетите за кино, театър, опера, балет, за музеите и дори за спортните събития. Те и досега се ползваха със завидно данъчно облекчение, като ДДС беше само 9%. 

Какво да кажем за нас? В България данъкът е цели 20%, и издателите и писателите справедливо определиха този данък за книгата като „данък- убиец на българската книга и духовност”.  Ще припомним, че у нас облекчение ползва само туризмът.  А данъкът за хазарт, тото и лотария у нас варира от 10 до 15 на сто. По тези въпроси нашите „народни избраници”, особено тези от ГЕРБ, упорито мълчат. За тях културата е „последната дупка на кавала”, самите те изобщо няма нужда от нея, а защо народът да бъде културен, след като невеж, опростачен се управлява по-лесно, нали?! След като премиерът ни се хвали, че е чел само „Оцеола”, защо и поданиците Му трябва да четат повече? Младите и част от цвета на нацията вече ги няма / (намаляхме с близо 2 милиона!), остават горките пенсионери и малцинственият електорат, за да ни управлява вечно една жадна за власт и пари клика...

Смъкването на ДДС е част от цялостна данъчна реформа в Румъния, която вече ни изпреварва в редица области. Общата ставка се понижава от 21 на 20%, но  тази за храните и лекарствата падна още през 2015 година с на 9 на сто. Там можете да си купите добри и доста по- евтини от нашите лекарства.

В Румъния  се свали и мониторингът над съдебната система. Така че накъде отиваме ние? 

Да не говорим за подкрепата на културата там, за невероятния по своите мащаби музикален фестивал „Джордже Енеску”, превъзхождащ значително най- престижните западни музикални форуми. А у нас?  Безпаричието и нелепите „реформи” през последните години нанесоха тежък удар върху хилядолетната българска култура.

Тук ще припомня, че Великобритания, Ирландия, Швеция, Полша, Норвегия и Русия са освободили напълно книгите от данък. В Германия има голяма  преференция 7% за книги - при 17% за всички останали стоки и услуги. В Чехия данъкът за печатните произведения (книги, учебници, преса) е също по- нисък, отколкото у нас - 9% при 19% за останалите стоки, производства и услуги... Коментарът е излишен.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.