Иво Тодоров, програмен директор на БНР

Има ли цензура в БНР, г-н Янкулов? Вероятно няма, нищо че днес се опитахте да затворите устата на програмния директор.

Защо? Защото бях единственият, който още преди три месеца предупреди Управителния съвет, че мерките за 10-процентно съкращаване на разходите за персонал в радиото не бива да се отразят върху качеството на програмите и че не трябва да пада общественото доверие към медията? Но с одобрените от Вас мерки доверието падна. Сам цитирате последното социологическо проучване, според което програма „Хоризонт” е вече на трето място в страната по слушаемост.

Защото съм единственият директор, който не подписа написаната от Вас и раздадена на дирекциите на бланка на БНР контраподписка в подкрепа на Управителния съвет? Четири пъти Ви казах в онзи злополучен ден, че според мен това не е добро управленско решение и че то още повече ще засили разделението между колегите. Но Вие тропнахте по масата и разпоредихте да ходят да събират подписи. И разделението в БНР се засили.

Защото сезирах Европейската комисия за решението на УС да редуцира плащанията по Евранет Плюс, което според мен е нередно, да не кажа незаконно, и би довело до големи негативни последици, както за БНР, така и за имиджа на България в съюза?

Как след 23 месеца изведнъж установихте, че програмният директор на БНР не се интересува от програмите и не съдейства за тяхното развитие? Лошо е, ако Ви трябват 23 месеца да установите нещо в държавната медия, която ръководите. И как така не съм си вършил работата, като има входирани във Вашия кабинет документи – и анализ за състоянието на „Хоризонт”, изготвен от Програмна дирекция, в обем 17 страници, и предложение  за преструктуриране на радио „Бинар”, и какво ли още не. Документите сами говорят. Освен ако не бъдат изгорени.

Днес, г-н Янкулов, бях подложен на унизително отношение от Ваша страна, като първо публично ме обвинихте във всички смъртни грехове, после на 4 очи ме извикахте да избирам – или да подпиша написаната вече от юристите на БНР молба от мое име за освобождаване  по взаимно съгласие, или да се запозная с току-що променената трудова характеристика за позицията програмен директор, в която от днес за днес УС залага изискването програмният директор да има висше образование – магистър по публична администрация. И ми давате срок до 16.00 ч. да представя диплома, като знаете, че нямам такава. Но има доктори, които може би имат такава диплома… И как след 23 месеца решихте, че точно такъв човек с диплома по публична  администрация Ви е необходим за програмен директор на БНР? Не знам медия, в която програмният директор да е администратор, но Вие сигурно знаете. И ако за програмния директор се иска такова образование, какво ли образование трябва да има например изпълнителният директор на БНР? А какво ли трябва да бъде образованието на генералния директор на БНР?

Ако аз собственоръчно съм написал предложението за напускане по взаимно съгласие, както твърдите, кой тогава, г-н Янкулов, написа променената длъжностна характеристика, под която стоят подписите на целия Управителен съвет с днешна дата? И кой написа писмото, с което ми се иска диплома за публична администрация? Снимал съм и двата документа. И на двата документа стои Вашето име. Кой Ви подготви няколко папки с предварително написани и дори подписани заповеди за освобождаване? Подписите на директора на дирекция „Правна и човешки ресурси“ и на завеждащия „Човешки ресурси“ дори бяха положени, преди аз да подпиша. Явно юристите на БНР добре са се подготвили този път. Но юристите на БНР не можаха ли да Ви дадат по-добри съвети, когато трябваше да вземете решение за 10-те процента съкращения на разходи за персонал? Не ми се стори да  са Ви оказали пълноценна правна помощ, а съветите, които Ви дадоха, според мен не са добри, честно  да Ви кажа.

Цели три месеца от началото на кризата  в БНР мълчах и не си позволих - от лоялност към ръководството и от уважение към БНР, да изразявам публично позицията си. Цели 23 месеца най-искрено и колегиално Ви казвах мнението си по всички въпроси, които поставяхте. Вие почти никога не се съобразихте с мнението ми. Вкл. когато веднага след деня за национален траур за жертвите от наводнението в Аспарухово, бяхте планирали  старта на „грандиозното“ турне за 80 г. БНР. Според мен беше гавра да се играят хора и ръченици, докато хората още бяха във вода, а други оплакваха близките си. Но Вие решихте да се играят хора и ръченици в Благоевград. Все още се пази в дълбока тайна колко струват проявите по отбелязването на 80-тата годишнина на БНР, в това число и концертните турнета из градовете на страната и дали целият проект бе менажиран единствено и само в интерес на БНР или...?

Като програмен директор бях против и когато измислихте изкуственото разделение на „Конструкция“ и „Деконструкция“ в събота по "Хоризонт". Абсолютно самоцелно разделяне, което само мултиплицира двойно проблема, за който СЕМ Ви искаше обяснение.

А за безсмислените промени в програмните схеми на „Хоризонт” и в Радио София през последния месец, подкрепени от Вас, промени, срещу които бях против, вероятно няма какво да коментирам. Чудесна идея е сигурно хрумката да сложиш предаването „Хоризонт за вас“, което 100 години върви в неделя, изведнъж в петък. А „Хора, пътища, автомобили“ – от петък в неделя, сякаш хората само се връщат в неделя към градовете си. Но преди да се върнат, те заминават. И аз мисля, че такава трафик информация трябва да има и в петък, и в неделя. А да сложиш предаването за фолклор „Имат ли песните спиране“ от събота във вторник вечер, от 19.00 ч., нищо че в събота има фолклорни събития нон стоп, и вместо да излъчваш на живо от тях, ще правиш някакви записи, за да ги пуснеш на кокошките във вторник вечер? Но кокошките най-вероятно вече ще са си легнали…  А да сложиш най-талантливата и рейтингова журналистка от „Христо Ботев”,  която случайно е и с най-голям бюст, да води предаване и по Радио София е също чудесна идея. Нищо че тя има предаване в петък по „Христо Ботев”, а в събота  ще има по Радио София. Тя може да се подготви в петък през нощта за предаването в събота. Може скоро да я пуснете и по „Хоризонт”, и по регионалните програми да звучи. Можете го, не се колебайте.

Само аз и моите приятели, които ме подкрепят и до момента, знаят какво преживях през последния месец, след като в началото на юни ми беше изпратен „доброжелателен“ гост в офиса, който ме предупреди, че в края на месеца ще бъда уволнен. Как ме викахте през 5 минути, за да ми дадете някакъв документ и всеки път очаквах да бъда уволнен. Колегата Светослав  Костов се оказа, че има напълно достоверна информация. Дойде краят на юни. И Вие ме уволнихте де факто. Дори и не мога да си помисля, че е имало сценарий, не мога да го допусна, не вярвам на очите и на ушите си. Не вярвам един месец да се е развивал сценарий за моето игнориране. Тази енергия можеше да се използва за нещо по-градивно, като например разрешаване на кризата в БНР. Не вярвам да съм бил подлаган на психологически тормоз, вероятно така ми се е сторило.

Може да не съм вече програмен директор на БНР, но аз продължавам да държа на моята позиция отпреди 3 месеца, че ръководството на радиото, в лицето на Управителния съвет, не взе най-добрите решения. И не съм от хората, които през 5 минути си променят позицията. Няма да давам примери. Вие ги знаете най-добре. Но ако програмният директор е толкова виновен, а вие – напълно невинен, г-н Янкулов, как така се случи, че за 2 години от Вашия мандат  освобождавате трети директор, поканен от Вас – след  техническия директор г-н Георги Хлебаров и директора на „Хоризонт” г-н Васил Чобанов?

И как така стана, г-н Янкулов, че за две години управление Вие сменихте трима директори на най-голямата програма – „Хоризонт”? Може би понеже Вие самият нямате диплома по публична администрация?

Беше 1992 г. Бях начинаещ радиорепортер. Вие, г-н Янкулов, бяхте моят пръв директор в Радио „Експрес”. Възхищавах Ви се и Ви уважавах. С най-искрено съжаление сега мога да кажа: направихте така, че днес вече у мен не остана нито едното - нито възхищението, нито уважението.


ИВО ТОДОРОВ – дългогодишен телевизионен и радиожурналист, завършил българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Има издадени две книги с разкази – “Момчето с воден пистолет и Мисълта за Смъртта” (2005) и “ De puta madre ” (2008), както и две стихосбирки - "Чай от спомени" (2010) и „Broken Heart 2010, Limited Edition” (2010). Автор е на романа OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта] (2012). Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.