Миодраг Сорич, "Дойче веле"

Още древният римски философ Августин Блажени е казал, че е по-добре да претърпиш поражение с истина, отколкото да спечелиш с лъжа. Лениновата лъжа за комунизма, че този строй щял да осигури по-добър живот на селяните, работниците и интелектуалците, победи през есента на 1917 година. Всички клетви и уверения се оказаха обаче празни обещания. Марксизмът-ленинизмът се превърна в „опиум за народите", в оправдание за зверски убийства, грабежи и безчет други престъпления в името на една идеология. Комунистическите лидери съсипаха живота на няколко поколения, избиха милиони хора, предизвикаха най-масовите гонения на християни в човешката история. Така наречената Октомврийска революция беше огромна катастрофа, която сложи своя трагичен отпечатък върху целия 20-и век.

Кажете истината!

Болшевишките историографи разполагаха с предостатъчно време, за да разкрасят Октомврийската революция и да я представят като събитие, каквото всъщност никога не е имало: народно въстание на масите срещу Временното правителство, инсталирано след Февруарската революция. Истината обаче е друга. На 7 ноември 1917 г. заможните жители на Санкт Петербург гледат представление на Фьодор Шаляпин. В същото това време по-бедните хорица се редят на опашки, за да си купят брашно и захар на силно завишени цени - в крайната фаза на Първата световна война обикновените руснаци са заети предимно с физическото си оцеляване. Но каквото и да са правили руснаците на този ден, повечето от тях не са искали и да чуят за болшевиките - въпреки умората от войната, въпреки разочарованието от политиката. Ленин и Троцки обаче са обладани от желанието да вземат властта. И понеже никой не защитава Временното правителство, планът им сработва. Именно оттук тръгват всички по-нататъшни беди.

В наши дни е редно да се запитаме как се отнася сегашното руско правителство към катастрофата от 1917 година. По този въпрос Кремъл изглежда безпомощен и объркан, а това впечатление се засилва от противоречивите му действия. Нищо чудно всъщност, тъй като властовият апарат в Москва и до днес носи отпечатъка на съветската ера. Решенията там се взимат от хора, които са социализирани по времето на комунизма. Хора, които са израснали с митовете и лъжите на червената пропаганда.

За съжаление днешна Русия не разполага с морален авторитет от ранга на личности като Александър Солженицин или Андрей Сахаров. Личности, които без недомлъвки да нарекат революционерите на Ленин с истинските им имена: фанатици, престъпници, крадци, убийци. Вместо това техните деяния се омаловажават.

100 години по-късно: още една лъжа

Показателно в това отношение е едно мероприятие, което се провежда на 7 ноември в Санкт Петербург: четене на стихове както на „червените", така и на белогвардейците. Идеята на организаторите е да покажат, че и от двете страни на гражданската война, отнела живота на 5 милиона души, са се сражавали „патриоти". Така президентът Путин ще може да се изяви като големия помирител на нацията.

От политическа гледна точка това може и да е разбираемо, защото мантрата на Путин гласи именно стабилност. В крайна сметка обаче Кремъл всъщност съдейства за изфабрикуването на една нова лъжа за Октомврийската революция. Защото Ленин, Троцки и Сталин не са били никакви патриоти.

Още преди 500 години Мартин Лутер е казал, че лъжата е като снежна топка: колкото по-дълго я търкаляш, толкова по-голяма става. С риск да прозвуча патетично, ще добавя това: само „слънцето на истината" може да стопи „комунистическата топка от лъжи". Дано бъдещите поколения в Русия имат повече смелост да погледнат историческата истина в очите. Едва тогава Русия ще започне да се отнася подобаващо към ужасяващите събития отпреди 100 години.

 

Коментари  

+1 #1 Илияна 07-11-2017 07:43
Първо: Най-дълбоко скритата истина е, че има няколко еврейски фамилии, които планират управлението на света за 100 г. напред - те предизвикват революциите и войните, защото това е начинът да се държат в подчинение народите и да се обират парите им. Затова е създаден и ЕС - по-лесен контрол и финансова зависимост, после ЕС ще бъде сринат, еврото ще бъде сринато и доларът ще бъде основната валута. Второ: Идеологиите учат на добро, но хората ги опорочават и ги използват за своя полза - така е и с църквата - тя е институция, създадена от хора, които искат власт и няма нищо общо с истината за бог и духовните ценности. Комунизмът е утопия, която цели да подведе обикновените хора, за да бъдат използвани за нечии цели. Това е!
Цитиране
  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Няма начин да пишеш добре и в същото време да пишеш лесно.”

Антъни Тролъп, английски писател, роден на 24 април преди 203 години

Анкета

Трябва ли да се забрани лотарията по телевизията?

Да, защото е хазарт - 95.8%
Не, какво толкова? - 4.2%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.