Емилиян Лилов, "Дойче веле"

Малки армии от учители, социални работници и полицаи шетат из България, натоварени с Херкулесова задача: да се опитат да убедят десетки хиляди ромски родители да изпратят децата си на училище. Всичко това е част от нова държавна инициатива, целяща да намали нарастващата неграмотност и големия брой тийнейджърски бременности сред ромите в България, които представляват около 10% от седеммилионното население на страната. Така започва репортажът на агенция Франс прес (АФП) от пловдивския квартал Столипиново, наречен от автора "най-голямото ромско гето в България".

АФП цитира българския министър на образованието и науката Красимир Вълчев, според когото около 130 хиляди деца в България не ходят на училище, а повечето от тях са ромчета. За да се пребори с явлението, правителството е създало над хиляда специални екипа, които обикалят страната: техните специалисти имат за задача да се срещат и разговарят с ромските семейства в най-бедната страна-членка на ЕС. Една непосилна битка, както се е уверил и самият автор на репортажа, който е придружавал един от екипите. От общо седем посетени адреса в Столипиново само една майка била съгласна да разговаря с неканените гости. "Ще запишем детето на училище, ако баща му не ни повика обратно в Германия", уверила Зати Маринова, сочейки 10-годишния си син Орлин.

Едва 9% завършват средно образование

Съпругът на Маринова, както и много други роми предпочитат да опитат късмета си в някоя от по-богатите страни от ЕС, търсейки някакво препитание и бягайки от мизерията в гетото, посочва АФП. "Много деца напускат училище, защото трябва да помагат на семейството си", казва социологът Алексей Пампоров, цитиран от агенцията. "Момичетата се грижат за по-малките си братчета и сестричета, а момчетата се трудят заедно с бащите си, например по строежите", допълва той.

Има и много случаи, когато екипите заварват родителите у дома, но те не им отварят вратите, защото не желаят да разговарят с тях. "Децата, които търсим, може да са зад всяка една от тези врати. Но много родители са подозрително настроени спрямо непознатите", казва Теодора Крумова от ромската правозащитна организация "Амалипе".

В България дискриминацията спрямо ромите избуя след краха на комунизма през 1989 година. Днес ромите са силно маргинализирано малцинство. Около 22 процента от тях са неграмотни и едва 9% завършват средно образование, макар то да е задължително. А, според едно актуално изследване, много от тях не говорят български.

Експертите виждат пряка връзка между необразоваността и високия брой на бременностите сред младите ромски момичета. Само през миналата година са се родили около шест хиляди бебета от непълнолетни майки, с което България държи едно от първите места в ЕС по този показател. За да се справи с проблема, управляващата коалиция от консерватори и крайни националисти реши да заложи на метода с моркова и тоягата: от една страна властите предлагат на ромските семейства известни облекчения за закупуването на учебни пособия или пък помощ за намирането на работа - силен коз сред ромската общност, измъчвана от години от бедност и безработица, изтъква авторът на статията. В същото време София заплашва да въведе глоби или да спре някои социални плащания за родителите, които отказват да изпращат децата си на училище. А националистите дори настояват за криминализиране на деянието.

80% от децата са в чужбина

АФП уточнява, че националната кампания, в чиито екипи са включени над 11 600 специалисти, стартира в началото на септември. В материала се изтъква също така, че за първи път опитите на българските учители да върнат ромските деца в училище са подкрепени от социални работници и полицаи. Дотук обаче усилията не дават бързи резултати, посочва авторът и цитира данните на Министерството на образованието: до 10 октомври екипите са успели да посетят повече от 150 хиляди адреса и да върнат малко над 12 хиляди деца в училище. В над 80% от случаите децата от посетените адреси обаче са били в чужбина.

Проблемът се задълбочава и от липсата на качествено образование в районите с компактно ромско население. На този фон много родители питат какъв е смисълът да изпращат децата си да ходят в лоши училища. "Не преподават добре на децата ни. Моята племенница завърши осми клас и все още не може да пише името си", казва Райчо Кръстев, баща на три деца. Въпреки проблемите Теодора Крумова от "Амалипе" хвали новата инициатива. По думите ѝ, това е първият последователен опит на българските власти да върнат всички деца в училище от 1989 насам.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 77 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.