Силвия Георгиева, в. "Сега"

Системата от висши училища и научни организации в България е много фрагментирана и за да се подобри качеството на научните изследвания, е необходимо университетите да бъдат намалени до 10, а финансирането за тях да бъде увеличено двойно. В момента те са 52. Това е една от главните препоръки от партньорското изследване за подобряване на оценката и финансирането на научните организации и висшите училища у нас, заключенията от което бяха представени вчера пред научна общност от проф. Люк Соте, съветник на еврокомисаря за изследвания, наука и иновации Карлос Моедас и ръководител на експертната група по проучването. Окончателният доклад от него се очаква да излезе в края на годината.

"Българската система на финансиране на научните изследвания е като мармалад - колкото по-малко има, толкова по-тънко се размазва на филията, която е голяма. И да се увеличат средствата, мармаладът пак ще се разстеле тъничко", онагледи регистрираната отвън родна картина проф. Соте. Според него страната ни трябва да се справи с фрагментацията сега, защото останалата част от света вече се глобализира в научната сфера. "Не чакайте повече! Следвайте естонския и датския пример", апелира той. В Дания университетите от 30 са били намалени на 8.

Експертът посочи, че неписаният стандарт е на един университет да се падат 1 млн. жители, т.е. в България е най-добре висшите училища да се сведат до осем, и то такива, които имат за основна мисия да се развиват научно. "Четири университета могат да бъдат изследователски и четири - предприемачески. Един академичен вуз, който да набляга на следдипломните степени, би могъл да бъде създаден от БАН, а друг - селскостопански университет - от Селскостопанската академия, т.е. общо 10 за страната ви", обобщи проф. Соте, според когото страната ни е световен шампион по брой научни институти. Той призова да се извършат структурни промени във вузовете, както и да се удвои финансирането за тях. Според него, ако повече средства се дават за по-малко вузове, ще се пресече "порочният кръг в системата".

Част от представителите на българската научна общност обаче реагираха бурно на препоръките. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски подкрепи идеята за финансиране според резултатите, но изрази мнение, че по-важна от наличието на много институти е "спойката" между тях, както било в неговата институция. Той даде пример с Германия, която имала много повече институти, и препоръча да се наблегне на другите проблеми в сферата - намаляващите научни работници, ниските стипендии за докторантите, както и недостатъчното държавно финансиране за фонд "Научни изследвания". "Не фрагментацията е най-големият проблем на българската наука, а учените у нас, които са 7 пъти по-малко от останалите страни. Групата на учените изчезва, гилдията застарява", коментира и проф. Лъчезар Аврамов. Проф. Соте обаче остана непреклонен, заявявайки, че всяка успешна научна организация би привлякла младите, което не би могло да стане при сегашното финансиране на толкова много организации.

Щекотлив се оказа и въпросът дали първо да се осъществят реформите и после да се даде допълнително финансиране за тях, или обратното - да се действа по схемата "първо парите, после резултатите". От ЕК са твърдо "за" първия вариант, нашите учени обаче са категорични, че той е неприложим тук, тъй като това означава броят на учените ни да падне под критичния минимум. "Все едно ни казвате: "Първо ни покажете рибата, после ще ви дадем червейчето", реагираха учените ни и призоваха да не се забравят обезщетенията, които се дължат по Кодекса на труда при уволняването на десетки служители.

ГЛЕДНА ТОЧКА

Просветният министър Красимир Вълчев коментира, че докладът "несъмнено е полезен". Според него, за да се решат проблемите в научната сфера, на първо място, е нужен диалог от двете страни, които без излишни емоции да се разбират. "Действително липсата на млади учени е основен проблем у нас, но също така имаме неефективна научна структура и всички допълнителни средства не биха дали търсения резултат, ако няма реформи", коментира той.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.”

Райко Алексиев, художник, карикатурист и фейлетонист, роден 7 март преди 128 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.