Силвия Георгиева, в. "Сега"

Системата от висши училища и научни организации в България е много фрагментирана и за да се подобри качеството на научните изследвания, е необходимо университетите да бъдат намалени до 10, а финансирането за тях да бъде увеличено двойно. В момента те са 52. Това е една от главните препоръки от партньорското изследване за подобряване на оценката и финансирането на научните организации и висшите училища у нас, заключенията от което бяха представени вчера пред научна общност от проф. Люк Соте, съветник на еврокомисаря за изследвания, наука и иновации Карлос Моедас и ръководител на експертната група по проучването. Окончателният доклад от него се очаква да излезе в края на годината.

"Българската система на финансиране на научните изследвания е като мармалад - колкото по-малко има, толкова по-тънко се размазва на филията, която е голяма. И да се увеличат средствата, мармаладът пак ще се разстеле тъничко", онагледи регистрираната отвън родна картина проф. Соте. Според него страната ни трябва да се справи с фрагментацията сега, защото останалата част от света вече се глобализира в научната сфера. "Не чакайте повече! Следвайте естонския и датския пример", апелира той. В Дания университетите от 30 са били намалени на 8.

Експертът посочи, че неписаният стандарт е на един университет да се падат 1 млн. жители, т.е. в България е най-добре висшите училища да се сведат до осем, и то такива, които имат за основна мисия да се развиват научно. "Четири университета могат да бъдат изследователски и четири - предприемачески. Един академичен вуз, който да набляга на следдипломните степени, би могъл да бъде създаден от БАН, а друг - селскостопански университет - от Селскостопанската академия, т.е. общо 10 за страната ви", обобщи проф. Соте, според когото страната ни е световен шампион по брой научни институти. Той призова да се извършат структурни промени във вузовете, както и да се удвои финансирането за тях. Според него, ако повече средства се дават за по-малко вузове, ще се пресече "порочният кръг в системата".

Част от представителите на българската научна общност обаче реагираха бурно на препоръките. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски подкрепи идеята за финансиране според резултатите, но изрази мнение, че по-важна от наличието на много институти е "спойката" между тях, както било в неговата институция. Той даде пример с Германия, която имала много повече институти, и препоръча да се наблегне на другите проблеми в сферата - намаляващите научни работници, ниските стипендии за докторантите, както и недостатъчното държавно финансиране за фонд "Научни изследвания". "Не фрагментацията е най-големият проблем на българската наука, а учените у нас, които са 7 пъти по-малко от останалите страни. Групата на учените изчезва, гилдията застарява", коментира и проф. Лъчезар Аврамов. Проф. Соте обаче остана непреклонен, заявявайки, че всяка успешна научна организация би привлякла младите, което не би могло да стане при сегашното финансиране на толкова много организации.

Щекотлив се оказа и въпросът дали първо да се осъществят реформите и после да се даде допълнително финансиране за тях, или обратното - да се действа по схемата "първо парите, после резултатите". От ЕК са твърдо "за" първия вариант, нашите учени обаче са категорични, че той е неприложим тук, тъй като това означава броят на учените ни да падне под критичния минимум. "Все едно ни казвате: "Първо ни покажете рибата, после ще ви дадем червейчето", реагираха учените ни и призоваха да не се забравят обезщетенията, които се дължат по Кодекса на труда при уволняването на десетки служители.

ГЛЕДНА ТОЧКА

Просветният министър Красимир Вълчев коментира, че докладът "несъмнено е полезен". Според него, за да се решат проблемите в научната сфера, на първо място, е нужен диалог от двете страни, които без излишни емоции да се разбират. "Действително липсата на млади учени е основен проблем у нас, но също така имаме неефективна научна структура и всички допълнителни средства не биха дали търсения резултат, ако няма реформи", коментира той.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Почувствах колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

Никос Казандзакис, гръцки писател и философ, роден на 18 февруари преди 135 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

Да - 45.5%
Не - 31.8%
Не ме интересува - 22.7%

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.

Летят последните таксита

 

"Посоки" на Стефан Командарев не е нова за българското кино посока, но е ясно и убедително очертана.