АЛЕКСАНДРА МАРКАРЯН, "ОФНЮЗ"

Ръководството на Софийския университет е раздало 19.5 милиона лева над заплатите на служители и преподаватели само за една година – 2016-а. Някои са получили двойно и тройно отгоре от иначе тревожно задлъжнелия държавен университет, а други – нито 1 стотинка допълнително. Избрани по неясни критерии хора са добавили към заплатите си по 2000-3000 и повече лева месечно, тоест десетки хиляди годишно.

За целта са използвани различни механизми: индивидуални еднократни възнаграждения; „абониране“ за проекти; плащане на часове над норматива, магистърски курсове, добавки за изпълнение на ръководни функции, за участия в журита, в кампании. При някои концентрацията от дейности е толкова голяма, че поставя под въпрос 24-часовата продължителност на денонощието.

Шокиращите данни са от справка, изискана от студентите в Академичния съвет Симеон Георгиев и Стефан Радов по Закона за достъп до обществената информация и предоставена от ректора проф. Анастас Герджиков след няколкомесечно отлагане във вид, невъзможен за четене, камо ли за анализиране.

Студентите искат информацията след като, по инициатива на Георгиев, през февруари ректорът дава документ, който показва, че шепа хора в Ректората са получили близо 6.5 млн. лева отгоре за 7 г. 

Провокирани, Георгиев и колегата му Стефан Радов започват борба всички допълнителни плащания в държавния университет от 2010 до 2016 г. вкл. да излязат на светло - човек по човек, с основанията, с имената на предложилите и одобрилите надбавките. На 22 февруари Академичният одобрява доклада им и искането за детайлна справка за 7-те години.

След няколкомесечна игра на нерви, в която тя така и не пристига, студентите се обръщат към АДФИ и полицията със сигнал за възможни нередности. Започват проверки. Чак тогава, през месец май, ръководството дава справка. Тя не е за 7 години, а за една - 2016-а и не е във вид, в който може да бъде четена и анализирана. "Зашифрована" е в PDF формат, с хиляди графи и десетки колони, несумирани числа и невъзможност за копиране и промени - сякаш в администрацията на СУ не са чували за Excel.

Буквите и числата в таблицата са с шрифт 1.5 пункта, когато и при 6 е невъзможно да се видят. При 400% увеличение се виждат десетина от стотиците хиляди числа. Но така не е възможно да се сравнява и анализира. Файлът има смайваща защита – не може да се принтира, не може да се конвертира, а само да се гледа „на парче“.

С други думи, коментират преподаватели, това е преднамерен опит да се направи така, че да имате поглед върху цялото, но да не виждате нищо. Или да видите нещо с цената на това да загубите от поглед общата картина.

Може би това отказва повечето членове на АС да я прочетат и да питат. Умълчават се, нищо не изтича в медиите и като че ли бурята се разминава.

Студентите обаче не се отказват. Обръщат се към хора, които успяват да разбият защитата и да превърнат плетеницата от букви и числа в достъпна екселска таблица. OFFNews получава достъп и до двата варианта. Оказва се, че само за една година задлъжнелият с милиони левове държавен Софийски университет е превел допълнителни възнаграждения в размер на 19.5 милиона лева.

Това е повече от 1/3 от сумата, която СУ получава от държавния бюджет през същата 2016 г. Общо трансферът тогава е 48 053 200 лева. Именно за 2016 г. Сметната палата отказва да завери годишния финансов отчет на Университета с мотив, че той „не дава вярна и честна представа" за финансовото състояние и имуществото на СУ към 31 декември.

 

Без критерии

Кой от 16-те декани колко е получил също е тайна, може би пазена, за да не се видят драстични разлики в заплащането на хора на една и съща длъжност и за да не е необходимо да се обяснява какви критериите са били приложени. В справката те са събрани в една графа и са дадени общи суми по различните пера - общо деканите са получили 341 185 лв. 112 219 лева от тях са "допълнително възнаграждение за изпълнение на ръководни функции - декан" и отново сумата е обща, без яснота кой колко е получил.

 

Текстът е публикуван с големи съкращения.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 80 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.