Църквата "Свети Петър и Павел" в с. Беренде ще бъде реставрирана на място - директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров се отказа от абсурдната си идея храмът да се премести в София. 

„Снощи ми се обади кметицата по културата и каза, че ще направят всичко необходимо да направят път. Там е истинският проблем, не е проблем реставрацията на стенописите. Аз вече имам опит, реставрацията на стенописи не струва много. Няма хубав път, за да може да отиде автобус с туристи, иначе черен път има. Тя е на равнището на Боянската църква като качество на стенописите и дори са по-ценни с това, че са 50 г. по-стари и, че там е единственото изображение на българския цар Иван Асен II. Това означава, че той би трябвало да е ктитор на тази църква, тъй като той не е светия и не е редно светско лице да бъде изобразявано. Тя е гробищна църква, в нея се опяват за последен път покойници, в средата на средновековно гробище е. Значи той е бил ктитор на тази църква, което е малко загадъчно. Не е престижно един цар като Иван Асен да бъде ктитор на една малка гробищна църква", обясни Димитров пред bTV.

Според него реставрацията няма да е скъпа: "165 000 лв. струва Боянската църква, която е много по-голяма от тази.”

Истинската причина за отказа на Димитров да мести безценния паметник не е известна. Местните хора се възпротивиха твърдо, както и специалисти, защото средновековният градеж едва ли щеше да издържи преместването, а стенописите щяха да бъдат най-малкото силно увредени. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Динята е отлична храна: едновременно ядеш, пиеш и се измиваш.“

Енрико Карузо, италиански оперен певец, роден на 27 февруари преди 148 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.