45% от шестокласниците са готови да избягат от час при първа възможност и че най-важните предмети са напълно безинтересни, съобщи dir.bg. 30% са в риск да загубят интерес към ученето и дори да отпаднат от училище. 

Въпреки това 95% от шестокласниците у нас смятат, че е важно да се ходи на училище, а 79% харесват учителите си. Това сочат данните от национално представително проучване на шестокласниците в България преди началото на новата учебна година, проведено от Центъра за приобщаващо образование. 

Любимите на децата предмети са физическо възпитание и спорт (76%), рисуване (57%) и музика (56%) – и това не е изненадващо, тъй като там има учене чрез правене и децата са активни участници в процеса, коментират изследователите. По-слабо са харесвани историята (43%), математиката (40%), географията (35%) и английският (31%). Почти половината шестокласници (46%) ги обявяват за безинтересни – което означава, че класно-урочната форма, в която те все още масово се преподават, се проваля. 

„В България има около 57 000 шестокласници на година. И те са най-малко изследваната група ученици, която, обаче, се намира в най-критична възраст“, обясни Димитър Лазаров, програмен директор на Център за приобщаващо образование. Според него шести клас е критичен за самите деца – защото тогава те формират основни възгледи за живота и рискът да загубят интерес към ученето и дори да отпаднат, е най-голям. 

Най-много шестокласници се страхуват не от агресията в училище (едва 18% я посочват като нещо, от което се боят), а от неуспех или сериозен провал в ученето – 57%.  Освен това почти една четвърт (23%) от децата в шести клас живеят в семейства в крайна бедност, а 18% имат трудности с българския език в училище. На 14% от шестокласниците им се налага да работят, за да изкарват пари, 12% пътуват до училище в друго населено място, а 10% не живеят с родителите си – все фактори, които поставят децата в допълнителен риск от отпадане.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 79 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.