"Асоциацията на европейските журналисти – България е възмутена от отношението на директора на Националния исторически музей, проф. Божидар Димитров към журналистката от "Дневник" Ана Благова. 

Според публикация в медията Димитров си е позволил крайно непристойно държание спрямо Благова, в отговор на зададен от нея въпрос. Подобно отношение не би правило чест на никого, но още по-сериозно е, когато става дума за ръководител на държавна институция в професионалните му отношения с медиите. Работата на журналистите е да задават въпроси, а на овластените – да отговарят на тях. Въпросът на Благова е напълно професионален и отговаря на обществения интерес – опазване на културното наследство. Да се обижда журналист е равносилно на обида към цялото общество и освен за безпардонност, говори и за усещане за недосегаемост.

Това усещане у Димитров, който от 16 години е несменяем на поста, очевидно има своите мотиви. И тъй като нашата асоциация е съставена от журналисти и за нас е естествено да задаваме въпроси, се обръщаме към Министерството на културата, принципал на Националния исторически музей, със следното питане: Какво се случи с конкурса за директор на НИМ? Припомняме, че такъв конкурс беше обявен в началото на годината, а срокът за подаване на кандидатури изтече на 22 март. Защо пет месеца по-късно конкурсът не е приключил и не се споменава нищо на тази тема?

Надяваме се на извинение от проф. Божидар Димитров лично към Благова, към читателите на "Дневник" и към всички данъкоплатци, които му плащат заплатата. Очакваме и отговор от Министерството на културата. В интерес на всички е никой да не се смята за недосегаем и да не си позволява подобна арогантност с журналисти."

Министерството на културата се разграничи от изказванията на директора на Националния исторически музей. В отговор от ведомството, ръководено от Боил Банов, казват, че се очаква конкурсните процедури да се проведат през септември.

Това не е първият път, когато Божидар Димитров отправя обиди от висотата на поста си. През 2010 г. той нарече критиците си "тоя шибан народ, тия шибани колеги" и редовно обвиняваше служителите на Националния институт за недвижимо културно наследство в корупция, припомни "Дневник".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

Джани Родари, италиански писател, роден на 23 октомври преди 99 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .