"Асоциацията на европейските журналисти – България е възмутена от отношението на директора на Националния исторически музей, проф. Божидар Димитров към журналистката от "Дневник" Ана Благова. 

Според публикация в медията Димитров си е позволил крайно непристойно държание спрямо Благова, в отговор на зададен от нея въпрос. Подобно отношение не би правило чест на никого, но още по-сериозно е, когато става дума за ръководител на държавна институция в професионалните му отношения с медиите. Работата на журналистите е да задават въпроси, а на овластените – да отговарят на тях. Въпросът на Благова е напълно професионален и отговаря на обществения интерес – опазване на културното наследство. Да се обижда журналист е равносилно на обида към цялото общество и освен за безпардонност, говори и за усещане за недосегаемост.

Това усещане у Димитров, който от 16 години е несменяем на поста, очевидно има своите мотиви. И тъй като нашата асоциация е съставена от журналисти и за нас е естествено да задаваме въпроси, се обръщаме към Министерството на културата, принципал на Националния исторически музей, със следното питане: Какво се случи с конкурса за директор на НИМ? Припомняме, че такъв конкурс беше обявен в началото на годината, а срокът за подаване на кандидатури изтече на 22 март. Защо пет месеца по-късно конкурсът не е приключил и не се споменава нищо на тази тема?

Надяваме се на извинение от проф. Божидар Димитров лично към Благова, към читателите на "Дневник" и към всички данъкоплатци, които му плащат заплатата. Очакваме и отговор от Министерството на културата. В интерес на всички е никой да не се смята за недосегаем и да не си позволява подобна арогантност с журналисти."

Министерството на културата се разграничи от изказванията на директора на Националния исторически музей. В отговор от ведомството, ръководено от Боил Банов, казват, че се очаква конкурсните процедури да се проведат през септември.

Това не е първият път, когато Божидар Димитров отправя обиди от висотата на поста си. През 2010 г. той нарече критиците си "тоя шибан народ, тия шибани колеги" и редовно обвиняваше служителите на Националния институт за недвижимо културно наследство в корупция, припомни "Дневник".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.“

Артур Шопенхауер, германски философ, роден на 22 февруари преди 230 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.