Милена АНДРЕЕВА, zashumen.bg

„Културен феномен“ - така с възхищение съвременните учени наричат град Шумен. Защото в него се раждат 31 на брой известни за сега общобългарски начала. През епохата на нашето Възраждане градът-крепост става както символ на османското могъщество, така и се превръща в огнище на българщината, в което избуява високо национално съзнание, стремеж към знание и просвета, горещо родолюбие, чувство за обществена отзивчивост и отговорност.

Възрожденското културно историческо богато наследство днес буди чувства на местен патриотизъм, но дали е достатъчно оправдан той? Мнозина шуменци и гости на града не веднъж са изразявали впечатленията си както на възхищение, така и на открито критично отношение за сегашното състояние на шуменските възрожденски старини. Причините за недостатъчна грижа към тях, обаче, имат своите обективни и субективни заложености. Вярно е, че живеем в кризисно време, но все пак, с претенциите си за «люлка» на българската държавност и култура Шумен е отговорен към тях. Днес те изглеждат толкова тъжни, потънали в динамиката на ежедневието, молещи за грижа. А те са имали своя блясък, разнасяли са славата на града и са имали значение за шуменци. Могат да го имат и сега. Виждаме ги по цветните рекламни картички и брошури, че изглеждат добре, но погледнати отблизо, с неподдържани околни пространства, с пукнатини, липсващи елементи и разрушени места, едва ли биха могли в това състояние да се впишат в амбицията ни да издигнем славата на града като развита туристическа дестинация. Във форумите за туризъм и почивка за шуменските забележителности има доста негативни коментари и нагледен снимков материал. Започваме от следните шедьоври на възроженската ни архитектура.

Часовниковата кула, построена през 1740 година в Шумен и още отмерва времето. 156 удара на чукчетата отброяват часовете на денонощието през всеки 15 минути. Оттогава до днес старинният механизъм с двете камбани, нежно огласят града с онзи звън, който правел някога жителите на Шумен еднакво коректни към времето. То отбелязвало началото и края на съзидателния им труд. Прекрасният силует на кулата привлича погледа на любознателния турист, но отишъл до нея остава разочарован от недостатъчната й поддържаност като паметник на културата, както и от околната инфраструктура. Малко известно е, че през възрожденското време тук е кипяло оживление и се е чувала всякаква реч, а за чуждестранните офицери е било отворено казино в частен дом. Великолепна чешма извирала от кулата в хармония с прекрасните слова за съградения шедьовър на «новото време» тук. Днес ромолът на водата е спрял да се състезава с времето…

Куршун чешма, достигнала до нас от 1774 година, отдавна е останала без прочутия си оловен покрив и също без красивите си медни чучури и вода. Тя също стои тъжна и самотна сред иначе добре оформената и почистена градинка и под столетната сянка на кестените… А пък зад чешмата местни клошари са напълнили с бутилки и покъщнина хладните архитектурни ниши. Все пак наоколо кварталът е един от най-живописните и той винаги се оглася от детска глъч. Красивият силует на чешмата би могъл да изпъкне в своя блясък, ако се направи едно професионално почистване на камъка. Така ще изпъкне една от най-големите и хубави чешми, запазени в България. На фасадата й е вграден един от шедьоврите на каменната епиграфика - мраморният надпис на османотурски език, прославящ името на дарителя и авторът на стиховете. Въпреки че е направена във времето на обсадата на Шуменската крепост в една от руско-турските войни, чешмата се прочува из Балканите със своята изящна каменна орнаментация.

Безистенът пък, със своите здраво залостени порти и кепенци, също буди недоумение сред хората как може такова богатство да се оставя на разрушителните сили на времето... Това е най-старата сграда в Шумен, датираща още от времето на Второто българско царство. При завладяването на града през 1388 година османците използват постройката като хан. А по-късно, през ХVӀ век Дубровнишката търговска фактория я прави прекрасен покрит пазар, добил популярност чрез персийската дума «безистен». Както бихме казали днес, в този «мол», намирящ се в тогавашния център на града се продавали стоки от близо и далеч. Камилски кервани доставяли от Изтока подправки, стъклария и дори китайски порцелан. Наоколо ухаело на кафе, шафран, кожи и восък, на вкусни симити и сладкиши, а оживлението се чувало чак до Бит пазар. А от времето на соц-а шуменци още си спомнят тузарския «Кореком» с ресторанта, а от «демокрацията» пък — дискотеката... А в интернет, на страницата на регистъра на публичните продажби на камарата на частните съдебни изпълнители, всеки може да види, че през 2015 г. «Комплекс Безистен» се е продавал на цена 1 391 625.00 лв, но съдът е спрял това.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

"Най-важното нещо за мен е да бъда добър баща. Това е много по-трудно от филмите.“

Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор, роден на 15 август преди 57 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.