Милена АНДРЕЕВА, zashumen.bg

„Културен феномен“ - така с възхищение съвременните учени наричат град Шумен. Защото в него се раждат 31 на брой известни за сега общобългарски начала. През епохата на нашето Възраждане градът-крепост става както символ на османското могъщество, така и се превръща в огнище на българщината, в което избуява високо национално съзнание, стремеж към знание и просвета, горещо родолюбие, чувство за обществена отзивчивост и отговорност.

Възрожденското културно историческо богато наследство днес буди чувства на местен патриотизъм, но дали е достатъчно оправдан той? Мнозина шуменци и гости на града не веднъж са изразявали впечатленията си както на възхищение, така и на открито критично отношение за сегашното състояние на шуменските възрожденски старини. Причините за недостатъчна грижа към тях, обаче, имат своите обективни и субективни заложености. Вярно е, че живеем в кризисно време, но все пак, с претенциите си за «люлка» на българската държавност и култура Шумен е отговорен към тях. Днес те изглеждат толкова тъжни, потънали в динамиката на ежедневието, молещи за грижа. А те са имали своя блясък, разнасяли са славата на града и са имали значение за шуменци. Могат да го имат и сега. Виждаме ги по цветните рекламни картички и брошури, че изглеждат добре, но погледнати отблизо, с неподдържани околни пространства, с пукнатини, липсващи елементи и разрушени места, едва ли биха могли в това състояние да се впишат в амбицията ни да издигнем славата на града като развита туристическа дестинация. Във форумите за туризъм и почивка за шуменските забележителности има доста негативни коментари и нагледен снимков материал. Започваме от следните шедьоври на възроженската ни архитектура.

Часовниковата кула, построена през 1740 година в Шумен и още отмерва времето. 156 удара на чукчетата отброяват часовете на денонощието през всеки 15 минути. Оттогава до днес старинният механизъм с двете камбани, нежно огласят града с онзи звън, който правел някога жителите на Шумен еднакво коректни към времето. То отбелязвало началото и края на съзидателния им труд. Прекрасният силует на кулата привлича погледа на любознателния турист, но отишъл до нея остава разочарован от недостатъчната й поддържаност като паметник на културата, както и от околната инфраструктура. Малко известно е, че през възрожденското време тук е кипяло оживление и се е чувала всякаква реч, а за чуждестранните офицери е било отворено казино в частен дом. Великолепна чешма извирала от кулата в хармония с прекрасните слова за съградения шедьовър на «новото време» тук. Днес ромолът на водата е спрял да се състезава с времето…

Куршун чешма, достигнала до нас от 1774 година, отдавна е останала без прочутия си оловен покрив и също без красивите си медни чучури и вода. Тя също стои тъжна и самотна сред иначе добре оформената и почистена градинка и под столетната сянка на кестените… А пък зад чешмата местни клошари са напълнили с бутилки и покъщнина хладните архитектурни ниши. Все пак наоколо кварталът е един от най-живописните и той винаги се оглася от детска глъч. Красивият силует на чешмата би могъл да изпъкне в своя блясък, ако се направи едно професионално почистване на камъка. Така ще изпъкне една от най-големите и хубави чешми, запазени в България. На фасадата й е вграден един от шедьоврите на каменната епиграфика - мраморният надпис на османотурски език, прославящ името на дарителя и авторът на стиховете. Въпреки че е направена във времето на обсадата на Шуменската крепост в една от руско-турските войни, чешмата се прочува из Балканите със своята изящна каменна орнаментация.

Безистенът пък, със своите здраво залостени порти и кепенци, също буди недоумение сред хората как може такова богатство да се оставя на разрушителните сили на времето... Това е най-старата сграда в Шумен, датираща още от времето на Второто българско царство. При завладяването на града през 1388 година османците използват постройката като хан. А по-късно, през ХVӀ век Дубровнишката търговска фактория я прави прекрасен покрит пазар, добил популярност чрез персийската дума «безистен». Както бихме казали днес, в този «мол», намирящ се в тогавашния център на града се продавали стоки от близо и далеч. Камилски кервани доставяли от Изтока подправки, стъклария и дори китайски порцелан. Наоколо ухаело на кафе, шафран, кожи и восък, на вкусни симити и сладкиши, а оживлението се чувало чак до Бит пазар. А от времето на соц-а шуменци още си спомнят тузарския «Кореком» с ресторанта, а от «демокрацията» пък — дискотеката... А в интернет, на страницата на регистъра на публичните продажби на камарата на частните съдебни изпълнители, всеки може да види, че през 2015 г. «Комплекс Безистен» се е продавал на цена 1 391 625.00 лв, но съдът е спрял това.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.