Министерството на образованието и науката (МОН) отново посяга на най-устойчивата традиция в България - кога да са ваканциите. То възнамерява да накара учениците за първи път да учат и през юли. 

Учебната година за учениците в началния курс ще е до  7 юни. За прогимназията ще има училище чак до 22 юни, а гимназистите ще приключат едва на 6 юли. МОН възнамерява да въведе промяната още тази есен. Ето какво гласят аргументите му:

"Графикът предвижда почивки за учениците в почти всеки месец. Ваканциите са традиционните – есенна, коледна, междусрочна и пролетна, но са малко по-дълги от ваканциите през миналата учебна година. По-дълга есенна, по-дълга коледна и по-дълга пролетна ваканция ще ползват всички ученици от I до ХI клас. Така те ще бъдат задържани по-дълго в училище и ще приключат учебните си занятия с една седмица по-късно. Промяната не увеличава броя на учебните им дни и часове, а е резултат от по-дългите почивки през годината."

Експертите в образованието обаче пропускат няколко неща. Първо, през юни и юли вече е твърде горещо в училищата и традиционно, откакто има училища в България, тогава не се учи. Освен това юни е месец, който повечето семейства предпочитат за летуване на морето заради по-ниските цени. За учителите това също едва ли е изгодно.

Вместо да не пипа това, което работи добре, и да се съсредоточи върху истинските проблеми в образованието, МОН се хваща за ваканциите. Освен това възнамерява да провежда в отделни дни националното външно оценяване и матурите, което ще докара още неучебни дни през май и юни. Аргументът - организацията затруднявала учителите. 

През следващия месец - до 28 август, министерството чака реакцията на гражданите по предложенията си на имейлите: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Предлагания график за ваканциите можете да видите тук.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.