Министерството на образованието и науката (МОН) отново посяга на най-устойчивата традиция в България - кога да са ваканциите. То възнамерява да накара учениците за първи път да учат и през юли. 

Учебната година за учениците в началния курс ще е до  7 юни. За прогимназията ще има училище чак до 22 юни, а гимназистите ще приключат едва на 6 юли. МОН възнамерява да въведе промяната още тази есен. Ето какво гласят аргументите му:

"Графикът предвижда почивки за учениците в почти всеки месец. Ваканциите са традиционните – есенна, коледна, междусрочна и пролетна, но са малко по-дълги от ваканциите през миналата учебна година. По-дълга есенна, по-дълга коледна и по-дълга пролетна ваканция ще ползват всички ученици от I до ХI клас. Така те ще бъдат задържани по-дълго в училище и ще приключат учебните си занятия с една седмица по-късно. Промяната не увеличава броя на учебните им дни и часове, а е резултат от по-дългите почивки през годината."

Експертите в образованието обаче пропускат няколко неща. Първо, през юни и юли вече е твърде горещо в училищата и традиционно, откакто има училища в България, тогава не се учи. Освен това юни е месец, който повечето семейства предпочитат за летуване на морето заради по-ниските цени. За учителите това също едва ли е изгодно.

Вместо да не пипа това, което работи добре, и да се съсредоточи върху истинските проблеми в образованието, МОН се хваща за ваканциите. Освен това възнамерява да провежда в отделни дни националното външно оценяване и матурите, което ще докара още неучебни дни през май и юни. Аргументът - организацията затруднявала учителите. 

През следващия месец - до 28 август, министерството чака реакцията на гражданите по предложенията си на имейлите: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Предлагания график за ваканциите можете да видите тук.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Човек винаги се нуждае от малко – късче хляб, глътка вода, топъл и сух подслон. И малко сигурност. Всичко останало е стремеж към доминация и власт.”

Артър Конан Дойл, шотландски писател, роден на 22 май преди 160 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

Да, чудесна е - 78.1%
Не, обидна е - 21.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Портите на ада се отварят в Народния 

 

Постановката на Деян Пройковски оправдава очакванията на всички.

Невежата лапа мухи и вярва на плоски реклами

Хосе Карерас в София. Само че вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания.

Когато Сталин беше решил да умори от глад Западен Берлин

Всичко е описано най-подробно в книгата на известния германски историк и публицист Фолкер Коп "Дневник от блокадата на Берлин.