Министерството на образованието и науката (МОН) отново посяга на най-устойчивата традиция в България - кога да са ваканциите. То възнамерява да накара учениците за първи път да учат и през юли. 

Учебната година за учениците в началния курс ще е до  7 юни. За прогимназията ще има училище чак до 22 юни, а гимназистите ще приключат едва на 6 юли. МОН възнамерява да въведе промяната още тази есен. Ето какво гласят аргументите му:

"Графикът предвижда почивки за учениците в почти всеки месец. Ваканциите са традиционните – есенна, коледна, междусрочна и пролетна, но са малко по-дълги от ваканциите през миналата учебна година. По-дълга есенна, по-дълга коледна и по-дълга пролетна ваканция ще ползват всички ученици от I до ХI клас. Така те ще бъдат задържани по-дълго в училище и ще приключат учебните си занятия с една седмица по-късно. Промяната не увеличава броя на учебните им дни и часове, а е резултат от по-дългите почивки през годината."

Експертите в образованието обаче пропускат няколко неща. Първо, през юни и юли вече е твърде горещо в училищата и традиционно, откакто има училища в България, тогава не се учи. Освен това юни е месец, който повечето семейства предпочитат за летуване на морето заради по-ниските цени. За учителите това също едва ли е изгодно.

Вместо да не пипа това, което работи добре, и да се съсредоточи върху истинските проблеми в образованието, МОН се хваща за ваканциите. Освен това възнамерява да провежда в отделни дни националното външно оценяване и матурите, което ще докара още неучебни дни през май и юни. Аргументът - организацията затруднявала учителите. 

През следващия месец - до 28 август, министерството чака реакцията на гражданите по предложенията си на имейлите: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Предлагания график за ваканциите можете да видите тук.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Почувствах колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

Никос Казандзакис, гръцки писател и философ, роден на 18 февруари преди 137 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.