След дълги години на безстопанственост сега паметникът на връх Бузлуджа с извънземна форма стана обект на множество щения за собственост, но в същото време инвестициите се очертават за сметка на данъкоплатците. В момента монументът е собственост на Областната управа в Стара Загора и се руши. В същото време масово чужденците, които идват в България, търсят начин да посетят Бузлуджа заради екзотичната постройка. 

За "чинията" се заговори по време на служебното правителство на Огнян Герджиков, когато беше внесено решение Мишнистерският съвет да си върне собствеността върху нея.  През септември 2011 г. правителството на Бойко Борисов прехвърли правото на собственост на паметника на БСП, но процедурата не била довършена. От "Позитано" 20 обявили, че нямат 15 млн. лв. за възстановяването му.

Преди месец лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че партията иска да се възползва от решението на кабинета "Борисов 1", но да вземе чинията за безвъзмездно ползване за срок до 10 г. Оказа се, че това вече е невъзможно заради законови промени.

Днес Обединените патриоти заявиха с декларация, че искат паметникът на връх Бузлуджа да остане на държавата, а не да принадлежи на една партия. Мотивът - обектът бил изграден с "обществени средства и доброволен труд". 

"Досега "Бузлуджа" беше държавна собственост и виждаме резултата – патриотите да се разберат с Бойко Борисов. Ако имат идеи за това как да направят паметника действащ и как да съхранят паметта - нека да го направят. Ние искаме само да бъде съхранена паметта", отговори зам.-председателят на парламентарната група на БСП Антон Кутев. "Този паметник не е на БСП, независимо дали ще бъде върнат или не. Това е паметник на цяла България", заяви още Кутев.

В крайна сметка правителството отхвърли с 12 на 7 гласа искането на БСП да получи безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години върху Дома-паметник и той остава на държавата. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.