Ние, подписалите това писмо представители на експертни и граждански организации, подкрепяме стремежа на българското правителство да обърне внимание на съдбата на знакови за историята на нашия народ културно-исторически паметници. Тази грижа обаче би могла да даде плодове - да укрепи историческата памет, да създаде средища за обединение на българската нация, да даде възможност на местните общности и на страната като цяло да развият културния туризъм, единствено ако се основава на експертния потенциал и на принципа на пълната прозрачност.

В тази връзка настояваме всички проекти за консервация и реставрация на недвижими културни паметници и в частност проектите за реставрация на Плиска, Преслав, Трапезица и Созопол да бъдат представени пред обществото за обсъждане, преди да бъдат предприети каквито и да е стъпки за тяхното физическо изпълнение или за обявяване на обществена поръчка за такава дейност. С това правителството ще покаже, че културната политика на страната днес наистина вече е основана на модерни, демократични и прогресивни принципи.

Възразяваме категорично срещу твърдението на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, изразено пред медиите, че одобрението на проекта на арх. Теофилов за реставрация и консервация на Голямата базилика в Плиска от Института за паметниците на културата в началото на 80-те години на миналия век е достатъчно и проектът може да се използва, без да се нуждае от ново разглеждане от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Като оставим настрана съмнителната правна сила на решение от преди повече от 30 години, със сигурност това одобрение през онази епоха не може да обвързва съвременните специалисти. За тези над три десетилетия науката е извървяла дълъг път в развитието си - нещо, което се отнася в още по-голяма степен за технологиите за експониране на културните паметници.

Възможностите на съвременните технологии изискват най-малкото проектът да бъде отново поставен на процедура на обсъждане. Нека не забравяме и че вече е приет нов Закон за културното наследство, който променя изцяло правната рамка, в която е взето решението в началото на 80-те години. Освен това документално е регламентирано, че проектните предложения трябва да почиват на заснемане и анализ на актуалното състояние на паметника – условие, на което споменатият проект няма как да отговаря заради различните намеси през последните десетилетия.

И не на последно място - известно е, че решенията за реставрационни дейности по знакови паметници на българската история в епохата на тоталитарния режим бяха взимани обикновено на най-високо равнище от Политбюро на ЦК на БКП, което лишаваше специалистите от възможността да вземат независимо и професионално решение и ги принуждаваше единствено да узаконят партийната повеля. Ние дължим уважение на тези специалисти, мнозина от които наистина са известни с високия си професионализъм, за това, че се стараеха да ограничат последствията от партийния диктат в научната сфера, но не можем днес да приемем всяко тяхно решение, взето под политически натиск, за валидно научно становище.

Необходимостта от становище за проектите от НИНКН, както и от широко обществено обсъждане, намира потвърждение и в позицията на самото правителство. В писмо от 19.01.2015 г. по повод наше запитване за проектите за реставрация на хълма Трапезица във Велико Търново, Министерството на културата пише: "Що се отнася до общественото обсъждане на значими проекти, възприетата практика е това да става след изготвяне на съответното експертно становище от НИНКН." Пред медиите директорът на НАИМ доц. Людмил Вагалински пък съобщи, че лично министър председателят г-н Бойко Борисов е заявил на правителствено заседание, че Проектът за реставрация и консервация на Голямата базилика в Плиска ще мине през процедура на ново обсъждане от НИНКН – позиция, с която ние сме напълно съгласни.

Тук е мястото да заявим, че няма причина при изпълнението на такива мащабни проекти от национално значение конкурсното начало да бъде заобикаляно и да бъде обсъждан или съгласуван един проект, преди да бъде дадена възможност да бъдат предложени и други идеи. Процедурата по разглеждане от НИНКН има за цел да установи допустимостта или не на даден проект, но без предшестващ конкурс сама по себе си тя не е в състояние да осигури избора на най-доброто решение от всички възможни. А паметници като Плиска, Велики Преслав, Трапезица и Созопол заслужават да получат най-добрия подход при тяхната консервация.

Смятаме, че инициативите за консервация и реставрация на такива паметници на нашата история и култура като Плиска, Трапезица, Велики Преслав и Созопол са добър повод българската държава да докаже, че времената, в които политиката управляваше науката, са отминали и е дошло времето професионализмът да има решаващата дума във всяка една сфера от обществения живот. Подобни обекти могат да се реставрират единствено при спазване както на цялата предвидена от закона процедура, така и преди всичко при спазване на принципите на прозрачността, експертния подход, уважението към историческата им стойност, при спазването на изискванията на българското законодателство и международните документи.

Независимо от крайното решение по тези проекти, те трябва да бъдат разгледани от компетентните институции и по-специално НИНКН, трябва да бъдат публично представени пред цялото българско общество и пред експертната общност, трябва да бъде дадена възможност всеки български учен и български гражданин да създаде свое мнение и да го изкаже. Вярваме, че Вие ще вземете необходимите решения, за да убедите днешните и бъдещите българи, че най-значителните паметници на нашата история са получили отношението, което те заслужават.

Форум "Културно наследство"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Проблемът е, че когато си трезвен, не ти се иска да те знаят, а когато си пиян – никой не иска да знае за теб.“

Франсис Скот Фицджералд, американски писател, роден на 24 септември преди 122 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

Да, той е талантлив - 20.3%
Не, в конфликт на интереси е - 75.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нека шоуто продължи

Първият сезон на „Йелоустоун“ (2018)  приключи и е време за оценка и коментари. Причината за високия рейтинг и одобрението на сериала е свързан с две имена – на Кевин Костнър и Тейлър Шеридан.

„Решение за ликвидация“ е направен вещо, но и семпло

Без да е шедьовър, той доставя емоции и настроение и е доказателство за доброто здравословно състояние на съвременното руско кино.

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.