Ние, подписалите това писмо представители на експертни и граждански организации, подкрепяме стремежа на българското правителство да обърне внимание на съдбата на знакови за историята на нашия народ културно-исторически паметници. Тази грижа обаче би могла да даде плодове - да укрепи историческата памет, да създаде средища за обединение на българската нация, да даде възможност на местните общности и на страната като цяло да развият културния туризъм, единствено ако се основава на експертния потенциал и на принципа на пълната прозрачност.

В тази връзка настояваме всички проекти за консервация и реставрация на недвижими културни паметници и в частност проектите за реставрация на Плиска, Преслав, Трапезица и Созопол да бъдат представени пред обществото за обсъждане, преди да бъдат предприети каквито и да е стъпки за тяхното физическо изпълнение или за обявяване на обществена поръчка за такава дейност. С това правителството ще покаже, че културната политика на страната днес наистина вече е основана на модерни, демократични и прогресивни принципи.

Възразяваме категорично срещу твърдението на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, изразено пред медиите, че одобрението на проекта на арх. Теофилов за реставрация и консервация на Голямата базилика в Плиска от Института за паметниците на културата в началото на 80-те години на миналия век е достатъчно и проектът може да се използва, без да се нуждае от ново разглеждане от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Като оставим настрана съмнителната правна сила на решение от преди повече от 30 години, със сигурност това одобрение през онази епоха не може да обвързва съвременните специалисти. За тези над три десетилетия науката е извървяла дълъг път в развитието си - нещо, което се отнася в още по-голяма степен за технологиите за експониране на културните паметници.

Възможностите на съвременните технологии изискват най-малкото проектът да бъде отново поставен на процедура на обсъждане. Нека не забравяме и че вече е приет нов Закон за културното наследство, който променя изцяло правната рамка, в която е взето решението в началото на 80-те години. Освен това документално е регламентирано, че проектните предложения трябва да почиват на заснемане и анализ на актуалното състояние на паметника – условие, на което споменатият проект няма как да отговаря заради различните намеси през последните десетилетия.

И не на последно място - известно е, че решенията за реставрационни дейности по знакови паметници на българската история в епохата на тоталитарния режим бяха взимани обикновено на най-високо равнище от Политбюро на ЦК на БКП, което лишаваше специалистите от възможността да вземат независимо и професионално решение и ги принуждаваше единствено да узаконят партийната повеля. Ние дължим уважение на тези специалисти, мнозина от които наистина са известни с високия си професионализъм, за това, че се стараеха да ограничат последствията от партийния диктат в научната сфера, но не можем днес да приемем всяко тяхно решение, взето под политически натиск, за валидно научно становище.

Необходимостта от становище за проектите от НИНКН, както и от широко обществено обсъждане, намира потвърждение и в позицията на самото правителство. В писмо от 19.01.2015 г. по повод наше запитване за проектите за реставрация на хълма Трапезица във Велико Търново, Министерството на културата пише: "Що се отнася до общественото обсъждане на значими проекти, възприетата практика е това да става след изготвяне на съответното експертно становище от НИНКН." Пред медиите директорът на НАИМ доц. Людмил Вагалински пък съобщи, че лично министър председателят г-н Бойко Борисов е заявил на правителствено заседание, че Проектът за реставрация и консервация на Голямата базилика в Плиска ще мине през процедура на ново обсъждане от НИНКН – позиция, с която ние сме напълно съгласни.

Тук е мястото да заявим, че няма причина при изпълнението на такива мащабни проекти от национално значение конкурсното начало да бъде заобикаляно и да бъде обсъждан или съгласуван един проект, преди да бъде дадена възможност да бъдат предложени и други идеи. Процедурата по разглеждане от НИНКН има за цел да установи допустимостта или не на даден проект, но без предшестващ конкурс сама по себе си тя не е в състояние да осигури избора на най-доброто решение от всички възможни. А паметници като Плиска, Велики Преслав, Трапезица и Созопол заслужават да получат най-добрия подход при тяхната консервация.

Смятаме, че инициативите за консервация и реставрация на такива паметници на нашата история и култура като Плиска, Трапезица, Велики Преслав и Созопол са добър повод българската държава да докаже, че времената, в които политиката управляваше науката, са отминали и е дошло времето професионализмът да има решаващата дума във всяка една сфера от обществения живот. Подобни обекти могат да се реставрират единствено при спазване както на цялата предвидена от закона процедура, така и преди всичко при спазване на принципите на прозрачността, експертния подход, уважението към историческата им стойност, при спазването на изискванията на българското законодателство и международните документи.

Независимо от крайното решение по тези проекти, те трябва да бъдат разгледани от компетентните институции и по-специално НИНКН, трябва да бъдат публично представени пред цялото българско общество и пред експертната общност, трябва да бъде дадена възможност всеки български учен и български гражданин да създаде свое мнение и да го изкаже. Вярваме, че Вие ще вземете необходимите решения, за да убедите днешните и бъдещите българи, че най-значителните паметници на нашата история са получили отношението, което те заслужават.

Форум "Културно наследство"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Хората не искат да бъдат богати, те искат да бъдат по-богати от другите.“

Джон Мил, английски философ, роден на 20 май преди 212 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество