ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОИЛ БАНОВ

ОТВОРЕНО ПИСМО

От Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН)

Уважаеми господин Министър,

Вашите първи действия като министър на културата породиха много надежди за промяна в отношението към културно-историческото наследство на България. По-специално позицията, която заехте за преустановяване на отнемането на статута на паметници на културата след злощастното разрушаване на Двойната къща в София, изглежда като индикация за промяна в досегашната политика на Министерството в посока на осъзнаване на стойността на автентичните свидетелства за миналото ни и на нуждата от тяхното съхранение и за следващите поколения.

В този контекст и по повод скорошното Ви посещение на т.нар. „реставрация” на Голямата базилика в старата българска столица Плиска си позволяваме да изразим надежда, че промяна в политиката на Министерството ще настъпи и по отношение на паметниците на културата от Античността и Средните векове.

Както несъмнено сте имали възможност да се убедите и на място, т.нар. „реставрация” в Плиска се изразява в напълно ново строителство върху основите на оригиналния паметник, което напълно обезличава и маргинализира автентичните елементи на обекта. Нещо повече, тази мащабна реконструкция е неавтентична не само по отношение на физическата тъкан на паметника, но и по отношение на неговия архитектурен облик. Предприетите дейности за „реставрация” са базирани на една остаряла хипотетична реконструкция от края на 70-те години, изработена под натиска на мегаломанските амбиции на комунистическата държава, които пък днес са гарнирани с абсурдни и непрофесионални паралели с базиликата „Св. Петър” в Рим, със смехотворни „открития” на „гравюри” от XV век и с други прояви на параисторията, любителската археология и изобщо лъженауката.

Но докато пораженията върху Голямата базилика в Плиска вероятно вече са необратими, в България има десетки и стотици паметници от Античността и Средновековието, които все още могат да бъдат спасени, консервирани и реставрирани съобразно с утвърдените научни принципи и методи, след което те биха могли да служат както на историческото самосъзнание на днешното и на следващите поколения, така и за създаването на един успешен туристически продукт. За да стане това обаче е необходимо да се признае грешката, допусната с Голямата базилика в Плиска и с десетките други недодялани фалшификати, наречени „проекти за реставрация и социализация”, а практиката на подобни несъстоятелни от археологическа и архитектурна гледна точка инициативи да бъде незабавно прекратена.

Позволяваме си да изразим и надеждата, че по въпросите на опазването на културно-историческото наследство Вашият екип ще се обърне към широк кръг специалисти в тази област. Колкото и очевидно да изглежда това, досегашната практика не беше такава, а Министерството и изобщо правителството се оставиха да бъдат заблуждавани в продължение на години.

Уважаеми господин Министър,

Наследството, което получавате в областта на недвижимите паметници на културата, е тежко. Заплашените от разрушаване обекти стават все повече – като например „Къщата с ягодите”, Захарната фабрика и др. в София, както и Тютюневите складове в Пловдив. Същевременно античните и средновековните паметници изчезват под тонове вулгарна съвременна зидария. Тези две явления, разрушаването и т.нар. „реставрация”, са свързани и произтичат от едно и също разбиране за тези паметници само като източници на бързи (реални или предполагаеми) икономически ползи, без да се взима предвид нито стойността им за поколенията и нацията, нито възможността за превръщането им в устойчив и качествен източник на приходи.

Вие имате възможност да продължите или да промените тази политика на Министерството на културата. Вторият път със сигурност ще бъде по-труден, но това е единственият възможен избор, чрез който може да бъде постигнато опазването на паметниците, развитието на възпитателната и естетическата им функция и създаването на устойчив туристически продукт. Ако изберете втория път ще имате и подкрепата на гражданските организации, които се борят за опазването на археологическото и архитектурното наследство на страната ни.

София, 12 юни 2017 г.

 

Коментари  

0 #1 Стоице Андреев 03-09-2017 14:33
Много добър материал. Адмирации. Това е необходимо. Дано са се появили положителни хора с нови виждания за историята и запазване на паметта на вековете.
Цитиране
  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Хората не искат да бъдат богати, те искат да бъдат по-богати от другите.“

Джон Мил, английски философ, роден на 20 май преди 212 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество