ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОИЛ БАНОВ

ОТВОРЕНО ПИСМО

От Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН)

Уважаеми господин Министър,

Вашите първи действия като министър на културата породиха много надежди за промяна в отношението към културно-историческото наследство на България. По-специално позицията, която заехте за преустановяване на отнемането на статута на паметници на културата след злощастното разрушаване на Двойната къща в София, изглежда като индикация за промяна в досегашната политика на Министерството в посока на осъзнаване на стойността на автентичните свидетелства за миналото ни и на нуждата от тяхното съхранение и за следващите поколения.

В този контекст и по повод скорошното Ви посещение на т.нар. „реставрация” на Голямата базилика в старата българска столица Плиска си позволяваме да изразим надежда, че промяна в политиката на Министерството ще настъпи и по отношение на паметниците на културата от Античността и Средните векове.

Както несъмнено сте имали възможност да се убедите и на място, т.нар. „реставрация” в Плиска се изразява в напълно ново строителство върху основите на оригиналния паметник, което напълно обезличава и маргинализира автентичните елементи на обекта. Нещо повече, тази мащабна реконструкция е неавтентична не само по отношение на физическата тъкан на паметника, но и по отношение на неговия архитектурен облик. Предприетите дейности за „реставрация” са базирани на една остаряла хипотетична реконструкция от края на 70-те години, изработена под натиска на мегаломанските амбиции на комунистическата държава, които пък днес са гарнирани с абсурдни и непрофесионални паралели с базиликата „Св. Петър” в Рим, със смехотворни „открития” на „гравюри” от XV век и с други прояви на параисторията, любителската археология и изобщо лъженауката.

Но докато пораженията върху Голямата базилика в Плиска вероятно вече са необратими, в България има десетки и стотици паметници от Античността и Средновековието, които все още могат да бъдат спасени, консервирани и реставрирани съобразно с утвърдените научни принципи и методи, след което те биха могли да служат както на историческото самосъзнание на днешното и на следващите поколения, така и за създаването на един успешен туристически продукт. За да стане това обаче е необходимо да се признае грешката, допусната с Голямата базилика в Плиска и с десетките други недодялани фалшификати, наречени „проекти за реставрация и социализация”, а практиката на подобни несъстоятелни от археологическа и архитектурна гледна точка инициативи да бъде незабавно прекратена.

Позволяваме си да изразим и надеждата, че по въпросите на опазването на културно-историческото наследство Вашият екип ще се обърне към широк кръг специалисти в тази област. Колкото и очевидно да изглежда това, досегашната практика не беше такава, а Министерството и изобщо правителството се оставиха да бъдат заблуждавани в продължение на години.

Уважаеми господин Министър,

Наследството, което получавате в областта на недвижимите паметници на културата, е тежко. Заплашените от разрушаване обекти стават все повече – като например „Къщата с ягодите”, Захарната фабрика и др. в София, както и Тютюневите складове в Пловдив. Същевременно античните и средновековните паметници изчезват под тонове вулгарна съвременна зидария. Тези две явления, разрушаването и т.нар. „реставрация”, са свързани и произтичат от едно и също разбиране за тези паметници само като източници на бързи (реални или предполагаеми) икономически ползи, без да се взима предвид нито стойността им за поколенията и нацията, нито възможността за превръщането им в устойчив и качествен източник на приходи.

Вие имате възможност да продължите или да промените тази политика на Министерството на културата. Вторият път със сигурност ще бъде по-труден, но това е единственият възможен избор, чрез който може да бъде постигнато опазването на паметниците, развитието на възпитателната и естетическата им функция и създаването на устойчив туристически продукт. Ако изберете втория път ще имате и подкрепата на гражданските организации, които се борят за опазването на археологическото и архитектурното наследство на страната ни.

София, 12 юни 2017 г.

 

Коментари  

0 #1 Стоице Андреев 03-09-2017 14:33
Много добър материал. Адмирации. Това е необходимо. Дано са се появили положителни хора с нови виждания за историята и запазване на паметта на вековете.
Цитиране
  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 96 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).