Статутът на 42 стари сгради във Варна ще бъде преразгледан от комисия от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Проучванията на обектите ще бъде направено в периода 12 – 16 юни, съобщиха от общинската дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране". След това трябва да бъдат изготвени предварителни оценки на сградите, въз основа на които се издава заповедите на министъра на културата за определянето на статута им, категорични са от дирекцията, цитирани от dnevnik.bg.

През 2015 г. община Варна актуализира и разшири списъка със сгради, предложени за паметници на културата. По данни на дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" списъкът от 1987 г. включва около 570 недвижими културни ценности

Към тях са добавени още 157 обекта, които чакат одобрение от НИНКН. На 70 от тези сгради е извършен оглед, но няма окончателно становище.

В края на април кметът на Варна Иван Портних изпрати отворено писмо до министъра на културата, в което призова експертите от НИНКН за активна работа с оглед защита на архитектурното богатство на Варна. Внесено е и предложение до общинския съвет за създаване на звено в администрацията, което ще бъде част от националната система за опазване на културното наследство.

Още в средата на февруари Портних забрани издаването на строителни разрешения за имоти, в които се намират сгради, предложени за деклариране като недвижима културна ценност, но процедурата за тях все още не е приключила. Към заповедта бе приложен и списък със защитените градски части, в които се намират имотите в режим на културно-историческа защита според Общия устройствен план на Варна.

Повод за заповедта на варненския кмет стана събарянето на т.нар. Розова къща на улица "Цар Петър" №4. Още в края на юли м.г. живеещи в съседни имоти съобщиха, че всички корнизи и орнаменти по фасадата на къщата са заличени, а многоцветната й декорация, която ги е подчертавала, е заменена с бяла боя. Така, напълно обезличена, къщата бе "подготвена" за оглед от комисията, която трябваше да прецени, че не е ценна и може да бъде разрушена.

"Не може общината да е положила всички усилия в продължение на цели две години, да е направила паспортизация по всички изисквания и в момента да няма щатен конструктор към Националния институт за паметници на културата, което да спира създаването на комисии и въвеждането на забрана за събаряне", каза по повод на събарянето на къщата Портних. Според него във Варна има и други къщи, застрашени от събаряне по същата "технология".

По данни на община Варна паметниците на културата в града са 450, а други 250 чакат да бъдат включени в него по предложение на администрацията от есента на 2015 г. Заради бездействието и мудните процедури на Министерството на културата обаче и до този момент това не се е случило и всяка от тях може да бъде разрушена от собствениците си.

Масова практика във Варна е стари сгради с безспорна естетическа стойност да се "самосрутват", като преди това са старателно подготвяни за това. Състоянието на няколко къщи в централната част на града, строени в началото на миналия век, издава точно такива намерения.

Според строителни експерти причината за ускорената подготовка за разрушаване  е именно опасението, че това ще стане невъзможно след реализацията на общинската програма за разширяване на регистъра с паметници на културата. Намерението на администрацията, обявено преди повече от година, беше всеки нов собственик, придобил имот в историческата част на града, да получава и инструкции какво може, какво няма право да прави с него и как трябва да го съхранява. По този начин Варна трябваше да стане вторият град в страната след Несебър, който има на територията си архитектурен резерват.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).