МЕДИАПУЛ

Здравословното състояние, а не "активното мероприятие" със събарянето на т.нар. "Двойна къща" в центъра на София, е причината Вежди Рашидов да не стане министър на културата. Това обяви председателят на парламентарната комисия по култура пред бТВ.

Къщата, която е паметник на културата, беше съборена с подписа на Вежди Рашидов като културен министър след парламентарните избори. Разрешението за разрушаване на къщата Рашидов дал между двата тура на президентските избори. След събарянето на паметника граждани се заканиха да протестират, ако Рашидов отново стане министър на културата. След което той стана председател на парламентарната комисия по култура в 44-тото Народно събрание.

Вежди Рашидов отрече да се познава със собственика на съборената къща – бизнесмена Кирил Кирилов, известен като Киро Японеца, който е и собственик на бизнес център в съседство.

"Да се даде път на по-младите"

Рашидов все пак призна, че е бил кандидат за министър на културата, но е трябвало сам да реши дали да приеме поста.

"Беше ми трудно да го съобщя на премиера Бойко Борисов, защото работех с него прекрасно. Ставам на 65 г., трябва да се даде път на по-младите", каза Рашидов и добави, че "има нужда от спокойни старини".

"Време ми е емоциите малко да спаднат и да се живее по-разумно... Искам да остарея като скулптор. Като министър по-малко влизах в ателието", каза председателят на парламентарната комисия по култура.

Премиерът проявил разбиране. "Бойко е интересен чешит и прагматичен човек. Беше му тъжно, че няма как трети мандат да продължа в екипа му", каза Рашидов. И уточни, че "всичко си има край, никой не е женен за властта и никой не бива да живее с чувството, че това е безкрайно".

Рашидов определи новия министър на културата Боил Банов като подготвен и уравновесен човек, който познава материята. "Той вдигна Хасковския театър на крака, прекрасно работихме две години”, каза Рашидов. Банов беше зам.-министър на културата по времето на Вежди Рашидов.

"Не е честно да нося цялата отговорност"

Рашидов нарече скандала с "Двойната къща" "активно мероприятие", което му се спретва, и "мръсен удар".

"Не е честно да бъда натоварен с цялата отговорност по случая, без да имам вина", каза бившият културен министър. Той отново разви защитната си теза, че решението да бъде отнет статутът на паметник на културата на "Двойната къща" е взето от експертна комисия, в която влизат повече от 20 души от министерството, а той само финално слага подписа си на протокола.

Той просто спазвал стриктно закона, а и "министърът на културата не издава заповеди и документи за събаряне".

"За да се събори една сграда, преди това трябва да има приет инвестиционен проект, някой друг ги приема тези неща. Не съм Пиночет, не мога да взимам еднолично решение", каза Рашидов.

По този начин той прехвърли отговорността на Столична община. От там пък преди време казаха, че на тях не им е оставало нищо друго освен да изпълнят разпореждането на Рашидов.

"Най-гнусното нещо"

Вежди Рашидов нарече "най-гнусното нещо" опита на един бивш министър да влоши нещата. Очевидно Рашидов коментираше изказването на бившия министър на културата в кабинета на Пламен Орешарски Петър Стоянович. Той заяви, че му е бил предлаган подкуп от 100 хил. лв., за да бъде съборена "Двойната къща". По думите на Стоянович подкупът бил предложен от "представител на инвеститор".

"Не познавам никакъв Киро Японеца, нито ми е предлагал нещо", каза Рашидов.

Собственик на "Двойната къща" е бизнесменът Кирил Кирилов, известен като Киро Японеца, който оцеля в атентат извършен пред бизнес центъра му в съседство със съборения паметник на културата.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 96 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).