СВЕТЛАНА НИКОЛОВА, harmanbg.com

На 23 февруари 2017 г. построеният през 1585 г. Сводест мост се срути. Паднаха 10 м от перилата му, които още преди година бяха в толкова трагично състояние, че е чудо как издържаха до днес. „ХарманБГ“ алармира на 1.8.2016 г. в своя статия, че парапетъта на моста откъм Общинския пазар е пред срутване. Перилата там бяха надвесени поне 10 см навън, заради просмукваната в основите им вода и впоследствие натрупания прах във фугите, както обясни тогавашният директор на Историческия музей в Харманли доц. д.р Тошо Спиридонов. Самият той неколкократно е сигнализирал кмета Мария Киркова за изключително тревожното състояние на Гърбавия мост, както го наричат харманлийци.

„На 09.11.2015 г. и на 20.07.2016 г. изпратих писма до кмета за застрашеното състояние на моста. За съжаление като (бивш вече) директор на музея имах ограничени права върху недвижимите паметници – можех само да сигнализирам общината, което и направих. Те обаче бяха заети с моето изгонване след събарянето на Тютюневия склад и след оставянето на Извора на Белоногата да се саморазрушава“, каза за „ХарманБГ“ доц. Спиридонов. В последното си писмо до г-жа Киркова той пише: „Най-проблематичен остава края на моста откъм Общинския пазар, където една част от перилата са започнали да поддават застрашително. Очевидно е, че трябва специализирана намеса“.

Срутените сега перила, които осакатиха една от малкото истински гордости на Харманли, не са единственият проблем на моста. От 2009 г. той е затворен с грозна телена мрежа, заради опасност от срутване на перила в най-високата му част. Там никой не ходи. Уникалният му надпис: „Светът е мост, по който минава пътят на царя и на бедняка“ е прибран в историческия музей. През лятото на миналата година Гърбавият можеше да послужи за ботаническо пособие – по него избуяваше гъста растителност, включително и по външното му тяло растяха дървета. Изключително занемареното му състояние вървеше със знак за равенство за разруха, която не закъсня.

И докато община Харманли лансира версията, че вероятно вандали са разрушили заплашително надвисналите перила, много харманлийци заподозряха в това опит на общинското ръководство да избегне обвинения в безстопанственост на своите културни паметници, което в града на Белоногата не е прецедент.

Точно преди година, на 21 февруари, 2016 г., в пълно информационно затъмнение под багерите падна декларираната недвижима ценност – сградата на „Тютюнева промишленост“. Министерството на културата наложи с наказателно постановление глоба на община Харманли за унищожаване на паметник на културата в размер на 5000 лв. Община Харманли оспорва в момента наложената глоба. На 1 март 2017 г. е поредното открито заседание в Районния съд в Харманли по казуса. През март 2016 г. прокуратурата се сезира по скандалния случай, наблюдаващата проверка приключи и в края на лятото на миналата година започна досъдебно производство за събарянето на Монопола. На мястото му сега зее трап. Една културна ценност по-малко.

Най-яркият символ на Харманли, ценност от национално значение – Изворът на Белоногата, също тъне в мръсотия и разруха. Безценната плоча на Гергана със стих от поемата на Славейков, по която личат следи от куршуми и нецензурни надписи, преди няколко месеца бе застрашително отлепена в единия си край от бетонната основа. Което създава реални предпоставки един ден Харманли да осъмне със съобщение в профила на общината, че „вандали“ са разрушили поредната ни историческа памет.

Да не пропусна и запазената до днес стена на Кервансарая, около който през 1510 г. всъщност възниква Харманли. Тя е циментирана доста грозно там, където се руши. Някой беше казал, че е възможно циментирането да е част от консервацията й, което никак не ми изглежда приемливо.

През 2017 г. възстановяването на Извора на Белоногата и Гърбавия мост отпадна и от строително-инвестиционната програма на общината. Нямало подходяща програма за финансиране. Толкова.

А беше време, в което се пишеше и говореше за тези паметници като за водещи приоритети. На профила на кмета Мария Киркова във "Фейсбук" и сега може да се види предизборното й обещание над една публикация, включваща и срутения в момента мост (впрочем точно на публикуваната от г-жа Киркова снимка се вижда издайническото поддаване на перилата). Та на тази публикация от 8.10.2015 г. пише: „ВРЕМЕ Е ЗА реализация на художествено осветление на знакови обществени и исторически сгради“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 96 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).