До Мария Павлова,

Министър на правосъдието на Република България

 

От Сдружение “Гражданска инициатива за демонтиране на

паметника на съветската армия”

Уважаема Г-жо Павлова,

Сдружение “Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия” работи в последните пет години с различни български институции в посока постигане на съгласие за необходимостта от демонтиране и преместване на паметника на съветската армия от Княжеската градина в центъра на София.

През последната година нашето Сдружение направи обстоен юридически анализ на документите, свързани със статута на паметника, както и съответно на решенията и действията на отговорните институции. Резултатите от това изследване показаха, че въз основа на § 10. (1) от ПЗР на Закона за общинската собственост, приет през 1996 г., и Акт за държавна собственост № 3418 от 18.09.1947 г., паметникът на съветската армия представлява общинска собственост.

С решение № 19 на Столичния общински съвет по протокол № 6 от 25. 02. 1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г., органът на местно самоуправление в София е изявил ясно желанието си за демонтиране на паметника на съветската армия в Княжеската градина в София.

Според становище на Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата № 4800-55/16.05.2012 г., паметникът няма статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство.

Чрез писмо № 14-00-151 / 15.07.2015 г. Министерството на отбраната излезе със становище, че Паметникът на съветската армия не влиза в обхвата на Закона за военните паметници и не е регистриран като военен паметник по смисъла на закона.

Историческото познание и документи ни позволяват със сигурност да знаем, че Съветска Русия обявява война на България на 5 септември 1944 и че съветските войски установяват режим на окупация в страната ни в периода септември 1944 – юли 1947. В Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, гласуван от Народното събрание през 2000 г., чл. 1, ал.1 гласи: „Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция”.

Госпожо Министър,

С голяма изненада научихме, че на 23 февруари 2017 г. от името на  Министерството на правосъдието на Република България, е бил положен венец пред Паметника на съветската армия. С оглед на гореизложените факти, решения, становища и закони, изразяваме крайното си недоумение от това действие. В тази връзка имаме следните въпроси към вас:

Какъв е конкретният повод да бъде поднесен подобен венец?

Каква е причината да бъде избран точно Паметника на съветската армия, в Княжеската градина, за поднасяне на венеца?

По чие разпореждане е бил поднесен венецът?

Бихте ли била любезна да ни предоставите копия, съгласно Закона за достъп до обществена информация, на всички вътрешноведомствени документи свързани с решението за поднасяне на споменатия венец?

Вярваме, че Министерството на правосъдието на Република България е призвано да защитава и отстоява силата на правото, да работи за върховенството на закона, и да бъде двигател за съдебни реформи, включително такива, които да позволят съдебно преследване на престъпленията на комунизма, за които няма морална давност. Актът на поднасяне на венец от страна на повереното Ви министерство пред паметник, възхваляващ обявения от Народното събрание за престъпен, комунистически режим, буди сериозно безпокойство. Надяваме се с общи усилия, да открием причината за това недоразумение и произтичащите от него нарушение на престижа и достойнството на повереното Ви министерство и на интересите на Република България.

Приемете, госпожо Министър, израза на полагащото се към Вас почитание.

Прилагаме: снимка на венеца, направена на 23 февруари 2017 г., пред паметника на съветската армия.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.