Проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" очерта мрачна картина на висшето образование. От интервюто му за bitelevision.com се разбра, че се приемат студенти с посредствени знания, а много от тях и завършва с такива. 

Въпреки че се пишат двойки, според професора става все по-нереалистично затягането на контрола на изхода. В същото време той твърди, че е мит, че университетите имат полза да продават дипломи заради броя на завършващите студенти. Очевидно заради малкото кандидати изискванията на самия университет са снижени - миналото лято той не можа дори на четвърто класиране да намери кандидати за традиционно силни специалности като право, различни филологии, физика, химия, педагогика и др. И тъй като отдавна мина времето, когато за едно студентско място се конкурираха между 10 и 30 души, сега се приемат всички - дори с тройки. 

„Има огромен проблем с входното ниво на студентите и той е от 20 години. Качеството пада още на входа и това се отразява на цялостното качество. Това може да бъде променено само на държавно ниво“, категоричен е проф. Герджиков. „При такава система, в която парите следват студента, всички университети имаха желание да приемат всякакви студенти.“

Той обаче защити финансовия модел в момента - размерът на държавната субсидия за висшите училища да се определя не само въз основа на броя на студентите, а и според качеството на обучението, и количеството и качеството на научните изследвания.

„С промяната на финансовия модел стимулираме университетите да стават по-добри. Досега ги стимулирахме да не бъдат добри, колкото и абсурдно да звучи. От две години се забелязва добра тенденция и това се вижда, макар че ще ни трябва време да наваксаме. Вярно е, че дори и в първи курс, когато парите следват студента, си готов да приемеш всеки“, посочи Герджиков.

Има голям проблем с природните науки и физиката, тъй като няма желаещи студенти и според ректора е "време държавата да се замисли сериозно“. Той обясни, че приоритетните специалности не получават повече пари, това важи само за защитените. Това са арабистика, арменистика и кавказология, индология, иранистика, китаистика, кореистика, новогръцка, португалска, румънска и унгарска филология, японистика и хебраистика. За тях университетите получават допълнително финансиране.

Според Герджиков приходите от консултантската и научноизследователска дейност и следдипломно обучение в България са много слаби за разлика от добрите университети по цял свят. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.