Проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" очерта мрачна картина на висшето образование. От интервюто му за bitelevision.com се разбра, че се приемат студенти с посредствени знания, а много от тях и завършва с такива. 

Въпреки че се пишат двойки, според професора става все по-нереалистично затягането на контрола на изхода. В същото време той твърди, че е мит, че университетите имат полза да продават дипломи заради броя на завършващите студенти. Очевидно заради малкото кандидати изискванията на самия университет са снижени - миналото лято той не можа дори на четвърто класиране да намери кандидати за традиционно силни специалности като право, различни филологии, физика, химия, педагогика и др. И тъй като отдавна мина времето, когато за едно студентско място се конкурираха между 10 и 30 души, сега се приемат всички - дори с тройки. 

„Има огромен проблем с входното ниво на студентите и той е от 20 години. Качеството пада още на входа и това се отразява на цялостното качество. Това може да бъде променено само на държавно ниво“, категоричен е проф. Герджиков. „При такава система, в която парите следват студента, всички университети имаха желание да приемат всякакви студенти.“

Той обаче защити финансовия модел в момента - размерът на държавната субсидия за висшите училища да се определя не само въз основа на броя на студентите, а и според качеството на обучението, и количеството и качеството на научните изследвания.

„С промяната на финансовия модел стимулираме университетите да стават по-добри. Досега ги стимулирахме да не бъдат добри, колкото и абсурдно да звучи. От две години се забелязва добра тенденция и това се вижда, макар че ще ни трябва време да наваксаме. Вярно е, че дори и в първи курс, когато парите следват студента, си готов да приемеш всеки“, посочи Герджиков.

Има голям проблем с природните науки и физиката, тъй като няма желаещи студенти и според ректора е "време държавата да се замисли сериозно“. Той обясни, че приоритетните специалности не получават повече пари, това важи само за защитените. Това са арабистика, арменистика и кавказология, индология, иранистика, китаистика, кореистика, новогръцка, португалска, румънска и унгарска филология, японистика и хебраистика. За тях университетите получават допълнително финансиране.

Според Герджиков приходите от консултантската и научноизследователска дейност и следдипломно обучение в България са много слаби за разлика от добрите университети по цял свят. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 91 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Южен вятър“ е филм за покваряващата сила на корупцията

Чудил съм се често какво не достига на нашите филми , за да са така комплексно ефективни, дори най-стойностните от тях.

Гангстерският рай у съседите

Сръбският "Южен вятър" ни връща в 90-те

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.