Служебният министър на културата Рашко Младенов ще обяви конкурс за нов директор на Националния исторически музей и още десетина културни институции, съобщи той по Дарик радио. Всички те са с временни директори. Музикалното училище "Любомир Пипков" и НИМ са най-драстичните примери. Има и вечни директори на театри.

В предаването "Денят" Младенов коментира, че на тези постове неясно защо дълги години има временно назначени директори. "Може би няма да стигне времето те да бъдат проведени по време на служебния кабинет, но аз съм длъжен да обявя тези конкурси", каза министърът ден по-рано пред БНТ.

Министърът на ГЕРБ Вежди Рашидов отказваше да обяви конкурси с мотива, че "е важно директорите да са мотивирани и спокойни, а с конкурсите може да се изберат некадърни хора". През октомври той заяви за шефа на историческия музей Божидар Димитров:

"Относно НИМ - да, няма конкурс, защото никой не познава до кътните зъби НИМ. Изключителен, работоспособен човек е, има нужда от човек, който разбира тази материя, това един от най-тежките ни музеи. Тези конкурси, колкото и да са демократични, създават големи трудности. Дори конкурсното начало в културата е вредно. Защото кодексът на труда, четири години драми, аз не искам никого да уволня, да му търся кереза".

По време на мандата на ГЕРБ Божидар Димитров получи огромно финансиране от бюджета, за да бетонира древната столица Плиска и да вади "светена вода" от кладенеца й, която се оказа фекална. С нея обаче бяха изкъпани премиерът Бойко Борисов и регионалният министър Лиляна Павлова от бившето правителство. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Като млад идиот глупашки не схванах, че босовете на филмови компании, естествено, предлагат на някого само това, с което самите те могат да правят пари.“

Франсис Форд Копола, американски режисьор и сценарист, роден на 7 април преди 81 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.