КРИСТИАН ТАКОВ, доцент по право в СУ

Благодаря ви, че преглъщате ред персонални нетърпимости. Всеки от нас сигурно може да каже - с този никога, онзи - само да съм го видял. Само че ние успяхме явно засега да смирим тази гордост, която, знаете, е тежък грях. Благодаря ви за непоносимостта ви към злото, благодаря ви за нетърпимостта към несправедливостта. Благодаря ви за решимостта ви да участвате всеки ден без ясна крайна граница, защото такава няма да има - тази борба е вечна. И ви благодаря, че не само лятоска, на жълтите павета, когато е и приятно, и хубаво, и готино, а и в един от най-студените дни на тази година сте намерили време и желание, и воля, за да започнем нещо, за което не знаем докога ще продължи, но със сигурност ще успее. 

Скъпи мои човеци, не знам дали сме умни, красиви, с дакели, да ходим по жълти павета. Има един голям наш проблем и той е, че се харесваме твърде много. Хайде да не бъдем умни и красиви, нека идеите ни бъдат красиви. Защото, докато ние сме умни и красиви, в България има твърде много наши братя, които са извадили по-лош късмет от нас. Тия хора, извинявайте за правия текст, ние често ги презираме, тия хора се правим, че ги няма, и за техните стонове ние сме глухи. И после се чудим защо не ни следват, няма да ни следват, ние не сме част от тези хора, ние не изразяваме техните мечти.

Ние плашим гаргите, че ще отидем на терминал 2, а те не могат да стигнат до съседното село, където има аптека, където може би ще го има лекарството, от което те се нуждаят. Затова, вместо да плашим гарги, хайде, не ви карам да идете да се запишете масово в организациите на БСП, напомням само, че сме забравили солидарността. Тук не говоря за ляво, дясно, център. Тук говоря за солидарност и тази солидарност аз я разбирам не да откраднем от състоятелния и да дадем на мързеливия, както твърде често я разбират и твърдят, че това било ляво, а не е ляво - това е безобразно.

На мен ми се ще да счупим пръстенцата на крадливия, който краде от отрудения и едва ако не стигне, тогава вече да мислим за по-леви и по-консервативни мерки. Затова - антикорупция. Крадливите, некадърните, послушните регулатори, скърцащият съд и дискредитираната, меко казано, прокуратура струват на България по различни оценки между 25 и 40, някои говорят, до 60% от националното й богатство. Затова върховенство на правото, не на закона, на правото и затова радикална съдебна реформа, която включва и прокуратурата. 

Аз искам да кажа и още една ценност, която е лично моя, не задължавам никого с нея. В проектоустава на "Да, България" пише, че членовете й могат да имат особени мнения, но не смятам, че това ще е много особено мнение. На българското училище отгоре над входа на ниската му врата е пишело: "Помогни ми да те возвися."

В днешно време това училище ражда уродства. В днешно време тази образователна система, говоря и за университета, не само за училището, произвежда безропотни консуматори на сутрешни блокове, произвежда безпаметно гласуващи на Славееви референдуми, смисълът на чиито въпроси въобще не разбират, води до празни погледи на нещастни хора, които в безнадеждността си търкат билетчета на национални лотарии. Тази образователна система произвежда тъпота с нарастваща мощ. Тя произвежда избиратели на системните партии.Затова - образование и култура.

Тук искам да кажа - културата, ако може, не само на пазарен принцип. Защото има сфери от човешкия живот (имах времена в живота си, когато бях пазарен фундаменталист), в които пазарът някак не сработва - културата, съпружеската вярност и правораздаването са поне три от тях. Тъй като някой със сигурност ще поиска да знае аз ляв ли съм, по средата, либерал или какъв съм, ще отговоря - на сложните въпроси няма прости отговори, това е ясно: по отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист.

 

Реч, произнесена при учредяване на партия „Да, България“ (със съкращения)

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 96 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).