Васил Генчев, Варна, "Стършел"

За тези които не знаят, това е многоезична, мрежова (т. е. в интернет) енциклопедия. Възможно най-изчистена от жълто информация, максимално безпартийна. Ето какво се получи за кандидатите за президент на България:

* Първият, произволно номериран кандидат за президент има 9-годишна присъда заради 29 млн. лева, отменена впоследствие от ВКС. Същият вече е участвал в избори за президент през 1996 г. с резултат около 3 процента от гласовете. Има силна връзка с родния футбол.

* Следващ кандидат за президент има 9 ефективни присъди. Известен с организации и (или) саботиране на протести. Цитат от негово изказване: „Не съм прочел нито една книга, защото не искам да вървя по стъпките на другите.”

* Собственик на автомивки и автокъщи е следващият кандидат-президент.

* „Мъжът, който удари Волен Сидеров” – информация в енциклопедията за друг кандидат.

* Прокурор, цигулар и председател на партия, кандидат за кмет на София през 2005 г.

* Министър (различни видове), евродепутат и много близък на бивш президент.

* Два пъти председател на парламент, юрисконсулт в Плевен.

* Летец, генерал.

* Агент на Шесто управление на ДС, кандидат за президент и през 2011 г.

* Милиардер, комсомолски секретар, приватизатор с бонови книжки, подсъдим за довеждане до фалит на 100 фирми.

* Предприемач (търговия с лекарства и горива), кандидат-кмет за Варна-2011 г.

* Разузнавач, кореспондент на БНТ, БНР, коментатор, посланик.

* Министър, министър-председател, кандидат-кмет за София.

* Фехтовач, баскетболист, сценарист (Холивуд), двукратен вече кандидат-президент (1992; 2001 г.)

* Министър с подадена оставка (без да знае защо му е поискана от премиера).

* Кандидат-кмет, кандидат-депутат (2005 г.), представя се като приятел на бедните.

Това са основните претенденти за държавен глава, за които може да се намери информация в “Уикипедия”. Палитрата на кандидатската листа е ощетена с дисквалификацията на двама:

* Депутат с условна присъда за блудство с малолетни.

* Музикант – вече е бил кандидат-президент (2011 г.). Цитат от неговата мотивация за това: „Аз искам да стана държавен глава, първо – защото държа на държавата, и второ – имам хубава глава” (край на цитата).

Поради липса на информация не са почетени кандидат-вицепрезидентите.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 92 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.