На ул. „Овче поле” № 116, насред историческия софийски квартал Ючбунар, има една къща, позната на мнозина. Къща, в чиито стени е вградена част от нашата литературна класика. В която бунтовните мисли, сатиричните изблици или просто младешките лудории на един буден ум са били изваяни в красиво слово, четено и рецитирано от няколко поколения българи. 

Това е къщата на Христо Смирненски. Днес тя тъне в печална разруха и тягостен прахоляк от обществено безразличие и чиновническо бездушие. 

Дълги години беше музей на големия поет, паметник на културата с национално значение. На книга и сега се води така. Стопанисва се от Националния музей на литературата при Министерството на културата. 

Разрухата затвори вратите й преди повече от 10 години и неумолимо заличава спомените, които обитават „смълчаната хижа”.

Няма нужда да навлизаме в бюрократичните тресавища, довели до всичко това. Безполезно е да спорим кое ведомство, коя алинея и чий печат носят отговорност за това състояние. Това е един от онези случаи, в които дяволът не е в детайлите, а в основния факт – къщата на Смирненски се превръща в руина. С нея си отива и част от националното ни достойнство.

Затова се обръщаме към Министерството на културата – без повече отлагане вземете незабавни мерки, докато допуснатото безобразие все още е поправимо. Ремонтът на къщата и възстановяването й като жив музей на безсмъртния Смирненски изисква пренебрежимо малко финансови средства и усилия на общия фон на ресурсите и усилията, които полага държавата. Непрекъснатото отлагане на спасителните ремонтни дейности е пагубно.

Настояваме! Днес! И сега! Защото сме българи! И защото искаме и поколенията след нас да видят онзи малък прозорец, от който: „Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди”.

------------

Тази снимка направих наскоро. И с нея ви предлагам горния текст да стане обща наша петиция до министерството на културата с копие до президента, министър-председателя и председателя на парламента. Моля всеки, който желае да се присъедини към нея, изразявайки съгласието си тук. След това поемам ангажимент да се организираме и да я връчим. 

Не е важен броят на подписалите, а съпричастността. Затова имам една молба – зная, че някой ще се сети за друго подобно безобразие и ще каже „е, то да е само това...”, друг ще разсъждава за правно-административните аспекти, трети... Моля, спестете всичко това – тази петиция е конкретно и само за възстановяне на къщата-музей на Христо Смирненски. Нека който е съгласен се присъедини без излишно разводняване на темата, без ненужна политизация или търсене на незнайни кусури! Благодаря!

 

Текстът е публикуван в профила на автора във "Фейсбук".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.