„Възнамерявах да завърша словото си тази година с иронична благодарност към нашите държавници, които изпитват безпределно доверие към вас, колеги, и са убедени, че със същото държавно финансиране, каквото получават другите държавни университети, вие ще продължавате да постигате тези резултати; че без стотинка допълнително финансиране ще могат да се хвалят с национална библиотека на европейско ниво; да ги поздравя за вярата им, че с един лев на квадратен метър застроена площ ние ще продължаваме да поддържаме 17 паметници на културата, сред които и някои от емблематичните сгради на столицата; за увереността им, че ще продължаваме с това финансиране и с най-ниските такси у нас да предоставяме на млади българи, които не са имали щастието да се родят със златна лъжица в устата, едно добро образование; за очакването им, че ние безропотно ще продължаваме да гледаме как нарушават закона за висше образование в частта му за финансиране на научните изследвания и ще им благодарим, че вместо 10%, предвидени в закона, получаваме малко повече от 2; за експедитивността им, с която само след десет години убеждаване и настоявания успяха да приемат Стратегия за висшето образование, която ако бъде уважена от бюджета за следващата година, ще подобри малко положението на качественото висше образование у нас, но се отказах.

Отказах се, като видях, че толкова са погълнати от дребните си политически боричкания, та не се сетиха, според официалното съобщение на правителството, един представител на образованието, науката или изкуството да поканят в официалната делегация не за срещата с папата, а за да се поклони пред гроба на свети Кирил.

Излишно ми се стори. Няма да го разберат.”

Из словото на ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ Иван Илчев по случай 24 май.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Бедността разделя добрата компания.“

Уолтър Скот, шотландски писател, роден на 15 август преди 249 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.