МИХАИЛ ВЕШИМ, в. „Стършел“

В неделя вечер в централните новини на БНТ чухме за търговските намерения на Москва. Огласи ни ги Пьотр Толстой, журналист и телевизионен водещ, кандидат за депутат от Путинската партия. Пред микрофона на московската кореспондентка на националната ни телевизия Толстой заяви в прав текст:

- България ще я купим цялата! Засега сме купили половината крайбрежие... 

Ех, Пьотр, гасударю наш, твоите крепостни българи ниско ти се кланят! Как ще благоволиш да ни купиш? Поотделно – човек по човек, или общо – на семейства, заедно с жените и децата? И къде ще благоволиш да ни разселиш – в Сибир или в степите на Казахстан? 

Московският ни помешчик обаче малко греши – руските „деньги” са купили не само крайбрежието. Освен с имоти „братушките” се сдобиха и с български партии – най-малко четири в този парламент... Имат и медии – вестници, списания, сайтове... И журналисти са си напазарували, разбира се. 

„Стършел” няколко пъти пита чия собственост е и с какви пари излиза списание „А-спекто”? Издателите му се крият зад пощенска кутия, даже не посочват адрес или телефон за връзка. Анонимни са, въпреки че по закон във всеки първи брой от годината трябва да напишат пълни данни за собствеността на изданието. Разбираме, че руските спонсори са свикнали да са в сянка, но поне да намерят някоя нашенска „чебурашка” за подставено лице на изданието. 

Не само крайбрежието е купено, хиляди „деньги” отиват и всяка година за събора на русофилите край язовир Копринка. И всяка година се по­втаря едно и също – песньовки за груши и катюши, за смуглянки-молдованки и десантни батальони... Задължителните руски знамена и фланелки със Сталин, с калашници, със сърпове и чукове... 

Вече четвърт век Великия съюз го няма, но още не си е вдигнал сърповете и чуковете от главите на доста от нашите сънародници. Да им се чудиш, щом днешна Русия толкова им харесва, защо не идат да живеят там – под Путинското крило? И да си го преизбират от мандат на мандат. 

Тази година край „Копринка” имаше явна провокация - един нашенец, участник в събора на русофилите, тъпка с крака знамето на Европейския съюз. Видната социалистка Корнелия Нинова, заедно с генерала-кандидат-президент, бяха там на предизборна агитация, но се направиха, че не виждат. Иначе устатата лидерка на БСП този път онемя... И генералът-летец Радев си затрая – все едно хвърчеше в небето и не видя какво знаме тъпчат по земята пред очите му. 

Като говореше за особеностите на руската търговия, кандидат-депутатът Пьотр Толстой от Москва пропусна да спомене, че освен половината крайбрежие са си купили и генерал –кандидат за български президент. 

Но това повечето българи си го знаят.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...“

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 94 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.