Магдалина Генова,

nervousshark.

wordpress.com

За системното унищожаване на културната памет на България и особено на архитектурните паметници от преди 1944 година съм писала неколкоратно, включително по времето на правителството на Тройната коалиция. Темата е много тъжна и трудна, защото реално не е останало почти нищо за спасяване, но е важно да си припомняме какво точно се е случилило и продължава да се случва, за да запазим поне малко от паметта си.

– Ремоделирането на градове като Ловеч, Благоевград и много други през 70-те и 80-те години уж заради „дипломатическия корпус“ е всъщност умишлено заличаване на буржоазното минало на тези градове. Целта е изтриване на физическите маркери, които биха напомняли, че преди 9-ти е имало архитектура, култура, икономика, телефони и неща, различни от кал, каруци, Белчо и Сивушка (не, че и тях ги е нямало, но цялата доктрина на социализма и пост-социализма, включително на ГЕРБ се крепи на идеята, че БКП ни е дала всичко, от колелото и обувките до тока и НДК).

– Това, което беше останало от градската архитектура след погрома на БКП, донякъде консервирано от НИНКН (тогава НИПК), чийто приоритети бяха възрожденски къщи и селски архитектурни резервати, стана обект на нова съсипваща вълна, защото парцелите в центъра са скъпи, а офис сграда има повече за продаване от къщица на два етажа, макар и красива. Социализмът поне тук постигна своето – новите предприемачи, част от тях с корени в предишната номенклатура нямат никакво усещане за историческа памет и за важността на миналото, нали градим живота нов, а институциите през 90те години бяха де факто безсилни пред мутренско-номенклатурния грабеж.

Сградата в Пловдив е само частица от всичко разрушено, без да има насочени обществени прожектори, през последните 25 години. И в случая шумът е по-скоро въпрос на късмет, отколкото на някаква повишена обществена бдителност. През седмица-две си отива по част от миналото ни, да не говорим за варварския погром над крепости, църкви и други с цел усвояване на еврофондове. Ходим с възхищение в Прага, Будапеща и Белград, а Прошековата фабрика вече я няма, нито къщата на Стамболов на Раковска, нито къщите в центъра на Варна. Захарна фабрика и банята в Овча Купел са на път да си заминат, като вероятно някой инвеститор изчаква точно това. Паралелите с ИДИЛ за съжаление са напълно естествени.

Нищо от това, което се е случвало и се случва, не е ставало без санкции на най-високо равнище. Не случайно директорът на НИНКН от кабинета на Станишев Угринов беше разследван и съден, без особен резултат, въпреки че периода на неговото управление под благослонния поглед на Стефан Данаилов беше съпроводен от куп скандали, неправомерни разрушения и одобрения. При управлението на ГЕРБ правомощията постепенно бяха иззети от министерство на културата, където очевидно съсипията продължава втори мандат с активното участие на най-високото равнище на министерството. За съжаление ни остава да протестираме пост-фактум, но е редно поне да се потърси отговорност по всички нива на общинско и държавно управление.

За тези проблеми се пише нерядко, но писането е само част от нещата, които могат да се направят, за да се спре с пълнато заличаване и подмяна на миналото.

Функциите на главния архитект и моделът на градоустройство на София и всички останали големи градове трябва да бъдат напълно променени. Институции като НИНКН и регионалните му поделения, които имат все още експертиза и опит следва да бъдат модернизирани и възстановени заедно със законодателството, за да могат да изпълняват пълноценно функциите си по начина, по който това се случва в цивилизования свят. Важно е, което впрочем важи и за цялата останала администрация, тези институции да спрат да бъдат подчинени и зависими от политическата власт.

Важно е да спре станахановското усвояване на евросредства за възстановяване на паметници, защото бързането, алчността и некадърността скоро ще превърнат България в тематичен, парк, който Банкси не е виждал дори в най-лошите си сънища.

Важно е да има осъдени за корупционните и фалшификационните схеми, които позволиха всичко това да се случи.

Важно е жителите на градове като Несебър и Созопол да разберат, че хората идват не заради тях, а заради това, което техните предци са им оставили и за което трябва много да се грижат, защото хлябаът им идва от там.

Важно е да се изготви и приеме законодателство, което да мотивира собствениците да поддържат и пазят сградите – паметници на културата. Например данъчни облекчения, разрешителни за заведения, които функционират на открито след 22.00 часа, обособяване на туристически квартали с ресторантчета и барчета. Всяко от тези неща вече е измислено и прилагано по работещ начин в европейските държави.

Важно е да протестираме, дори за всяка къща поотделно. На някои това може да им изглежда като отклоняване на обществена енергия, но всъщност всички проблеми с кражбите, корупцията и беззаконието са свързани, а гражданският контрол е системен процес, не стихийно явление.

Важно е, не на последно място, да си дадем сметка, че има някои неща, които са невъзстановими. Историческата ни памет до голяма степен определя кои сме ние самите и ако нея я няма, ние няма как да знаем кои сме.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 96 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).