Сергей ТРАЙКОВ, "Стършел"

На 12 юли 2013 г. в Благоевград при показна акция зрелищно са арестувани баща и син Кирил и Владимир Гемеджийски. В рамките на масираната операция, проведена от Главна дирекция „Криминална дирекция”, е задържан и добре познатият в иманярските среди кюстендилец Владимир Асенов-Шулца. Понеже от тогава измина доста време, ще припомним за какво престъпление става дума.

Шулца се свързал със столичен журналист, траколог по образование, и му казал, че има за продан 38-грамова старинна златна 23-каратова огърлица. Тя била наследствена на баща и син Гемеджийски. Навремето я носила тяхна баба, а сега те случайно я били намерили закопана в двора на старата им къща. Журналистът обаче веднага съобщил наученото на полицията. Шулца и собствениците на археологическата находка Гемеджийски са набутани в килията. Срещу тях е заведено дело за незаконно иманярство, за търговия с археологическа ценност и измама.

Кой специалист обаче да каже дали златното колие е оригинал? Или фалшификат?

Будещата въпроси огърлица е изпратена на директора на Националния исторически музей в София - Божидар Димитров, за неговото мнение на специалист. Той изготвя рядко категорична експертна оценка, в която заключава: въпреки че огърлицата е оценена на 37 000 лева, тя има много по-голяма историческа стойност. Защото според него бижуто е произведено в 3-и век и няма аналог в света. 

Брей да му се не види!

Б. Димитров прибира иззетата като веществено доказателство уникална археологическа находка. И я излага като един от най-ценните експонати в музея. Толкова ценен, че даже не разрешава да се транспортира до съда в Благоевград. Затова се налага съдебният състав, прокурорът, защитата и подсъдимите да отидат в София и да проведат заседанието си на място пред огърлицата в музея - най-голямото бижу в експозицията.

Радостта на Б. Димитров споделят и други български археолози, които сравняват нашенската многокаратова огърлица с подобно уникално бижу в Британския музей. И твърдят, че златното колие е направено от майстори ювелири в старите римски провинции. Значи – Темида разполага с отлични експертни оценки. Обаче сред магистратите има и недоверчиви хора. Като съдия Диана Узунова. Тя изненадващо не се доверява на досегашните оценки, а назначава още една експертиза - от Българската академия на науките. И тук вече става интересно. В лабораторията на БАН правят 16 спектрални анализа на елементите на огърлицата. Изследван е и съставът на златото. Заключенията на експертите са категорични: златото е рафинирано - в него има съдържание на 0,2% сребро, което специално е добавено, за да се състари изкуствено огърлицата. А тя самата е изработена по метода на електролизата, който започва да се прилага едва през... 19-и век.

(А не през 3-и век, по времето на траките, както твърди Б. Димитров.)

Така обвинението на прокуратурата срещу баща и син Гемеджийски за: „опит да продадат златна римска огърлица, представляваща културна ценност”, изведнъж увисва. Защото огърлицата нито е римска, нито е културна ценност, а обикновен фалшификат.

Съдия Узунова отложи делото. Беше нужно малко време, за да прецени кое от експертните мнения е вярно и кое е на пишман експерти – оценката, изготвена прецизно в научна лаборатория след 16 спектрални анализа, или другата – изготвена само на око от Божидар Димитров. Очаквано на последното си заседание съдът оправда двамата Гемеджийски по обвинението за продажба на златна римска огърлица. Съдия Узунова разпореди тя да бъде иззета като експонат от Националния исторически музей и да им се върне, защото е наследствена – на баба им. Бащата Кирил обаче беше осъден на 3 месеца условно – за притежание на нерегистрирани 3 медни пръстена и 14 бронзови монети на обща стойност 343 лева.

Това е една история, която поражда доста въпроси. Ето само един от тях: а дали в нашите музеи няма и други експонати, определени от родни светила като безценни археологически и исторически находки, които, ако се подложат на безпристрастен научен анализ, няма да се окажат също изкуствено състарено и фалшифицирано наследство, извадено от раклите на нечии баби?

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.