Сергей ТРАЙКОВ, "Стършел"

На 12 юли 2013 г. в Благоевград при показна акция зрелищно са арестувани баща и син Кирил и Владимир Гемеджийски. В рамките на масираната операция, проведена от Главна дирекция „Криминална дирекция”, е задържан и добре познатият в иманярските среди кюстендилец Владимир Асенов-Шулца. Понеже от тогава измина доста време, ще припомним за какво престъпление става дума.

Шулца се свързал със столичен журналист, траколог по образование, и му казал, че има за продан 38-грамова старинна златна 23-каратова огърлица. Тя била наследствена на баща и син Гемеджийски. Навремето я носила тяхна баба, а сега те случайно я били намерили закопана в двора на старата им къща. Журналистът обаче веднага съобщил наученото на полицията. Шулца и собствениците на археологическата находка Гемеджийски са набутани в килията. Срещу тях е заведено дело за незаконно иманярство, за търговия с археологическа ценност и измама.

Кой специалист обаче да каже дали златното колие е оригинал? Или фалшификат?

Будещата въпроси огърлица е изпратена на директора на Националния исторически музей в София - Божидар Димитров, за неговото мнение на специалист. Той изготвя рядко категорична експертна оценка, в която заключава: въпреки че огърлицата е оценена на 37 000 лева, тя има много по-голяма историческа стойност. Защото според него бижуто е произведено в 3-и век и няма аналог в света. 

Брей да му се не види!

Б. Димитров прибира иззетата като веществено доказателство уникална археологическа находка. И я излага като един от най-ценните експонати в музея. Толкова ценен, че даже не разрешава да се транспортира до съда в Благоевград. Затова се налага съдебният състав, прокурорът, защитата и подсъдимите да отидат в София и да проведат заседанието си на място пред огърлицата в музея - най-голямото бижу в експозицията.

Радостта на Б. Димитров споделят и други български археолози, които сравняват нашенската многокаратова огърлица с подобно уникално бижу в Британския музей. И твърдят, че златното колие е направено от майстори ювелири в старите римски провинции. Значи – Темида разполага с отлични експертни оценки. Обаче сред магистратите има и недоверчиви хора. Като съдия Диана Узунова. Тя изненадващо не се доверява на досегашните оценки, а назначава още една експертиза - от Българската академия на науките. И тук вече става интересно. В лабораторията на БАН правят 16 спектрални анализа на елементите на огърлицата. Изследван е и съставът на златото. Заключенията на експертите са категорични: златото е рафинирано - в него има съдържание на 0,2% сребро, което специално е добавено, за да се състари изкуствено огърлицата. А тя самата е изработена по метода на електролизата, който започва да се прилага едва през... 19-и век.

(А не през 3-и век, по времето на траките, както твърди Б. Димитров.)

Така обвинението на прокуратурата срещу баща и син Гемеджийски за: „опит да продадат златна римска огърлица, представляваща културна ценност”, изведнъж увисва. Защото огърлицата нито е римска, нито е културна ценност, а обикновен фалшификат.

Съдия Узунова отложи делото. Беше нужно малко време, за да прецени кое от експертните мнения е вярно и кое е на пишман експерти – оценката, изготвена прецизно в научна лаборатория след 16 спектрални анализа, или другата – изготвена само на око от Божидар Димитров. Очаквано на последното си заседание съдът оправда двамата Гемеджийски по обвинението за продажба на златна римска огърлица. Съдия Узунова разпореди тя да бъде иззета като експонат от Националния исторически музей и да им се върне, защото е наследствена – на баба им. Бащата Кирил обаче беше осъден на 3 месеца условно – за притежание на нерегистрирани 3 медни пръстена и 14 бронзови монети на обща стойност 343 лева.

Това е една история, която поражда доста въпроси. Ето само един от тях: а дали в нашите музеи няма и други експонати, определени от родни светила като безценни археологически и исторически находки, които, ако се подложат на безпристрастен научен анализ, няма да се окажат също изкуствено състарено и фалшифицирано наследство, извадено от раклите на нечии баби?

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 125 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .