ТАТЯНА ВАКСБЕРГ, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

“Познаваме ли се?” - въпросът не звучи точно като въпрос, по-скоро става дума за възклицание, примесено с възмущение. Изразява го жена на видима възраст 50 години, докато посяга да си вземе сладоледа и рестото. “Ами не се сещам, май не се познаваме”, казва човекът зад мобилния щанд. “А защо тогава ми говорите на “ти”? - продължава ядосано жената. “Извинявайте – смутено отговаря продавачът – мислех, че сте по-млада”.

Този диалог протече миналата седмица на булевард “Витоша” в София, но се повтаря десетки пъти на ден в цялата столица. Да говориш на “ти” с непознат е феномен, който толкова настъпателно навлиза в бита през последното десетилетие, че още преди да е осмислен генезисът му, вече му е приписан и някакъв неподозиран от учените начин на употреба. Мълвата разнася цял регламент за това кога как е “правилно” да се говори. Ето една точка от него за пример: на “Ви” “трябва” да се говори само на възрастните непознати, докато на всички останали непознати – непременно на “ти”. Обърнеш ли се на “Вие” към някого, който е на 30, все едно го обиждаш, казваш му, че е стар.

Последното разяснение идва от медицинска сестра в столична лаборатория. Определя себе си като човек, който настоява да остане на висотата на домашното си възпитание. Затова говори на всичките си пациенти на “Вие” - едно все по-рядко срещано явление. Професията й я среща с десетки непознати всеки ден, а това й позволява да открои една нова тенденция: повечето хора вече се обиждат не ако им се говори на “ти”, а обратното – ако им се говори на “Вие”. Смятат, че “Вие” е обръщение, достойно единствено за стари хора. “Едно момче даже го съжалих – казва сестрата – каза ми, че бил “едва” на 25. Докато разбера, че реагира с обида на учтивото ми обръщение към него, мина много време”.

Броукън бългериън

За писателя Владимир Левчев масовото говорене на “ти” е част от голямата промяна в българския език, която той е заварил през 2007 г., след 13 годишно отсъствие от страната. Спомня си откритията, които направил тогава: “Думата "яко" беше заменила старото "готино", новите здания бяха станали "билдинги", канцелариите – офиси, средствата за масова информация – медии (множественото число media се употребяваше на български като единствено), по магазините се бяха появили "суичъри" (грешно произношение на английското sweatshirt – суетшърт) “.

Левчев установил също и друго – че някои студенти са започнали да говорят на “ти” на преподавателите, които пък от своя страна продължавали да говорят на “Ви” на студентите си. Чудел се откъде са се взели тези нови маниери и чул едно от разпространените обяснения: че причината е в популярните американски филми, в които всички си говорят на “ти”. За Левчев, който е преподавател в Американския университет в Благоевград, става дума за нещо малко по-различно: не за американските филми, а за лошия им превод на български. “На английски неучтивата форма "ти" (thou) отдавна е изчезнала и всички си говорят всъщност на "Вие" (you).” – уточнява той.

За Евгения Мирева, която работи като редактор и коректор в различни български издателства, говоренето на “ти” с непознати се дължи само на едно: на липсата на възпитание. Липса, която тя на свой ред обяснява с “масовата деградация през последните 15-ина години”.

Невъзпитаното говорене - норма?

Проблемът е, че неправилната употреба на дадена езикова форма има потенциала да доведе до промяна на самата норма. Както казва Владимир Левчев, стане ли дума за език, “улицата” влиза в ролята на мнозинството и може да наложи езикови промени. “Например “кого” все по-често се измества от “кой” на български”, казва той. И добавя, че същият процес протича и в английския език. Това са промени, които Левчев смята за необратими. Според него “не можем да влезем два пъти в езиковата река”.

Има обаче и друга гледна точка за това дали отпадането на учтивата форма може да се превърне в норма. Според Евгения Мирева това би било възможно само ако невъзпитаният начин на говорене “се наложи масово и за дълго”, а тя не вярва това да се превърне в практика за огромната част от говорещите и пишещите на български. Мирева дава за пример хроничната неправилна употреба на пълния член и дългогодишните спекулации за това, че всеки момент предстои неговото отпадане. Само че колкото и неграмотно да е бил употребяван от много хора, пълният член не е отпадал. Що се отнася до учтивата форма, Мирева напомня, че “тя е не просто някакво граматическо правило, но и културна категория”. И за да може обръщението на “Ви” да отпадне от нормата, първо “трябва да отпадне самото уважение като културна и психологическа категория, която се нуждае от своето изразяване в речта”.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Не всичко е перфектно в този несъвършен свят, само любовта е съвършена в своето съвършено несъвършенство.”

Ингмар Бергман, шведски режисьор и сценарист, роден на  14 юли преди 102 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.