МАРИЯ ПЕТРОВА, в. „Сега

Министерството на културата е възложителят, благодарение на който вестник "Стандарт" и сайтовете "Стандарт нюз", "Блиц" и "Пик" са получили без конкурс пари за "пилотна разяснителна кампания" на европредседателството. Медиите са получили поръчката от фирма "Сайн Вижън", която е била избрана без конкурс, става ясно от отговор на Министерството на културата до "Сега". Използвана е класическа схема - сключване на договор под 20 хил. лв. Над тази сума задължително се обявява обществена поръчка. 

Договорът е за 16 666 лв. и е бил подписан от бивш директор на "Правно обслужване и обществени поръчки" в министерството, чието име не се споменава. Отговора опровергава самият министър на културата Вежди Рашидов, който пред сайта "Клуб Z" в началото на седмицата заяви, че не знае за такива пари. От министерството обаче посочват в отчета за свършеното с българското председателство към 30 април, че четирите медии е трябвало да публикуват над 40 публикации с таг "председателство".

Справка в Търговския регистър показа, че "Сайн Вижън" е създадена през август 2014 г. Нейни собственици са Милена Трандева и Димитър Недков. Трандева е в борда на "Пик Броудкастинг", която управлява сайта "Пик" на Недялко Недялков. Трандева е негова съпруга и съдружник в издателството "Милениум", посочва "Медиапул". Недков е автор на масонски книги, които се рекламират в "Стандарт". 

Управители на "Сайн Вижън" са Зорница Гаврилова и Трандева. Гаврилова е представител и на компанията "Мастер Пи Ар", в чийто съвет на директорите е издателката на "Стандарт" Славка Бозукова. Справка в оpendata.goverment.bg, където има данни за спечелени обществени поръчки в периода 2007-2015 г., показва, че през годините фирмата е спечелила седем поръчки самостоятелно или чрез участие в дружество по ЗЗД . Те са на обща стойност 1 529 375 лв. и са с Министерския съвет, министерствата на земеделието и транспорта, с ДП "Пристанища инфраструктура", АПИ, Главната инспекция по труда и община Долна Митрополия. 

От екипа на вицепремиера Меглена Кунева обясниха, че когато е бил сключен договорът, за това е отговаряло Министерството на културата. Реално обаче е нямало комуникационна стратегия, дори е нямало пари, отпуснати за медии за европредседателството. Парите са били взети от стратегия за популяризиране на българското членство в ЕС, по която всяка година се харчат около 500 хил. лв. 

Министерството на културата е сключило още няколко интересни договора. Единият е за "изработване на концепция за работа с медиите и пилотно обучение на журналисти във връзка с българското председателство на Съвета на ЕС". И до този момент не е ясно кои точно журналисти и какво са се обучавали. Договорът е сключен с "Бизнес ПР" за същата сума - 16 666 лв., съобщи в. "Капитал". Фирмата е основана през 2011 г. и е собственост на Румен Дедиков. От Търговския регистър се вижда, че пълномощник на "Бизнес ПР" първо е бил един от адвокатите на "Лукойл" - Юлиан Пекунов, а впоследствие - Виктория Иванова. Адресът и трите имена на Иванова съвпадат с тези на управителя на "Рашидов 2014" ЕООД, собственост на сина на министъра на културата Вадим Рашидов.

Има и друго задание - за "изработване на концепция за тема/визия на българското председателство", възложено на "ПИ АР КЛУБ" ООД отново за 16 666 лв. Фирмата е създадена в края на 2013 г. от Мирослав Иванов, който беше съветник на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, а сега е ПР на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. През април 2015 г. той прехвърля фирмата на сестра си Гергана Иванова. Пълномощник на дружеството е отново Пекунов.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).