РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „Стършел”

Вие както искате, аз смятам, че културният министър не трябва да подава оставка.

Какво толкова е направил? Ако смятате, че е засегнал водещия Георги Ангелов от БНТ, като деликатно му е намекнал, че деца има, а министърът знае мръсни тайни за тях – не сте прави. Ако беше така, Съюзът на българските журналисти щеше да реагира. Последният път, когато защити журналист, бе само преди една година – когато колега пострада от хвърлена бомбичка по време на мач!

Смятате, че светкавичното уволнение на реставратора на Националната галерия Владимир Руменов заради участие в телевизионно предаване е несправедливо? Ами – и министърът очевидно смята така, той дори помоли директорката на галерията да измислела как да върне току-що изхвърления от нея на улицата!

Мислите, че е унизително, че нарече професионалистката, която единствена успя да организира изложба на Кристо в България, главния куратор на Националната галерия Мария Василева, “портиер”? Ако беше унизително – Съюзът на българските художници със сигурност щеше да се обади. Ще се обади! Друг път.

Любопитен факт е, че всички телевизии, които се опитаха да поразсъждават по случая, в един глас се оплакваха, че художниците и изкуствоведите, противници на г-н Рашидов, поканени да участват в предаванията им, отговаряли или, че не са в София, или, че са в отпуск, или, че не им се говори, тя работата била ясна.

Кое й е ясното?

Стана ли ясно защо в независимата от всичко, освен държавните реклами, всекидневна преса се явиха само защитници на г-н Рашидов и поста му? Не – стана ясно само защо сме на 113-о място по свобода на словото.

Стана ли ясно дали парламентарните репортерки са пуйки или са патици? Премиерът­ Борисов в две свои миналогодишни изявления се колебаеше как да ги определи, та ги наричаше и по двата начина. А щом той се колебае – значи не е ясно. Но в никакъв случай не е презрително отношение към професията репортер.

Стана ли ясно дали някой звънна на г-жа Зурлева в Нова телевизия, за да изхвърли карикатуриста Чавдар Николов заради карикатура, която не му харесала? За малко да остане неясно - яснота внесе само „Стършел” в брой 3645 от 3 юни, от който читателите разбраха, че всичко у нас може да бъде командвано по телефона.

Като си говорим за телефони, стана ли ясно дали г-н Рашидов е крещял по телефона на директора на Националната галерия г-жа Слава Иванова, защото не му харесало какво била казала за бутафорните крепости и непрофесионални паметници кураторката Мария Василева? Вариантите са два – ако е крещял, говори зле за министъра. Ако не се е обаждал, а директорката сама е преценила, че така ще се хареса повече на началството – значи е нормално българско подлизурство, за което министърът не може да носи отговорност.

Любопитно е да се погледне подписката за оставката на министъра. Повече от хиляда подписа за два дни – и нито един от работещ в Националната галерия. Което със сигурност означава не, че хората ги е страх, а че изцяло и безрезервно са съгласни да бъдат съгласни, да ги ругаят и заплашват заради едно изречение, преценено от някого като неправилно, срещу мизерна заплата.

Затова си мисля, че министър Рашидов не трябва да подава оставка. Какъв е смисълът да си ходи? Следващият, когото гудят в министерското кресло, също ще крещи по телефоните, ще нарича дейците на културата портиери (може и чистачки – давам предложение), изтървалите някакво несъгласие ще отиват на борсата, а министърът ще им поднася след това извинения и ще обяснява, че е реагирал емоционално.

То и бат`Сали реагира емоционално, като заплаши трима полицаи едновременно, че им хвръкнат пагоните, но сравнението е некоректно – може ли да сравняваме културата на бат`Сали, с културата на министъра на културата! Той полицаите направо си ги дърмонеше, като беше по-млад!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

За “Нобел” се иска литература, която успява да стимулира интереса към цяло едно общество, или култура, или регион. Ние сякаш сами не сме си интересни като общество, как да сме интересни на другите?!“

Бойко Пенчев, литературовед, писател, преводач и преподавател, роден на 16 януари преди 51 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.

Жаждата, която ни изгаря

Малката стегната повест на Карабашлиев, коята излезе след разточителния му епос „Хавра“, се поглъща бързо, без усилия и предразполага към размисъл.