РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „Стършел”

Вие както искате, аз смятам, че културният министър не трябва да подава оставка.

Какво толкова е направил? Ако смятате, че е засегнал водещия Георги Ангелов от БНТ, като деликатно му е намекнал, че деца има, а министърът знае мръсни тайни за тях – не сте прави. Ако беше така, Съюзът на българските журналисти щеше да реагира. Последният път, когато защити журналист, бе само преди една година – когато колега пострада от хвърлена бомбичка по време на мач!

Смятате, че светкавичното уволнение на реставратора на Националната галерия Владимир Руменов заради участие в телевизионно предаване е несправедливо? Ами – и министърът очевидно смята така, той дори помоли директорката на галерията да измислела как да върне току-що изхвърления от нея на улицата!

Мислите, че е унизително, че нарече професионалистката, която единствена успя да организира изложба на Кристо в България, главния куратор на Националната галерия Мария Василева, “портиер”? Ако беше унизително – Съюзът на българските художници със сигурност щеше да се обади. Ще се обади! Друг път.

Любопитен факт е, че всички телевизии, които се опитаха да поразсъждават по случая, в един глас се оплакваха, че художниците и изкуствоведите, противници на г-н Рашидов, поканени да участват в предаванията им, отговаряли или, че не са в София, или, че са в отпуск, или, че не им се говори, тя работата била ясна.

Кое й е ясното?

Стана ли ясно защо в независимата от всичко, освен държавните реклами, всекидневна преса се явиха само защитници на г-н Рашидов и поста му? Не – стана ясно само защо сме на 113-о място по свобода на словото.

Стана ли ясно дали парламентарните репортерки са пуйки или са патици? Премиерът­ Борисов в две свои миналогодишни изявления се колебаеше как да ги определи, та ги наричаше и по двата начина. А щом той се колебае – значи не е ясно. Но в никакъв случай не е презрително отношение към професията репортер.

Стана ли ясно дали някой звънна на г-жа Зурлева в Нова телевизия, за да изхвърли карикатуриста Чавдар Николов заради карикатура, която не му харесала? За малко да остане неясно - яснота внесе само „Стършел” в брой 3645 от 3 юни, от който читателите разбраха, че всичко у нас може да бъде командвано по телефона.

Като си говорим за телефони, стана ли ясно дали г-н Рашидов е крещял по телефона на директора на Националната галерия г-жа Слава Иванова, защото не му харесало какво била казала за бутафорните крепости и непрофесионални паметници кураторката Мария Василева? Вариантите са два – ако е крещял, говори зле за министъра. Ако не се е обаждал, а директорката сама е преценила, че така ще се хареса повече на началството – значи е нормално българско подлизурство, за което министърът не може да носи отговорност.

Любопитно е да се погледне подписката за оставката на министъра. Повече от хиляда подписа за два дни – и нито един от работещ в Националната галерия. Което със сигурност означава не, че хората ги е страх, а че изцяло и безрезервно са съгласни да бъдат съгласни, да ги ругаят и заплашват заради едно изречение, преценено от някого като неправилно, срещу мизерна заплата.

Затова си мисля, че министър Рашидов не трябва да подава оставка. Какъв е смисълът да си ходи? Следващият, когото гудят в министерското кресло, също ще крещи по телефоните, ще нарича дейците на културата портиери (може и чистачки – давам предложение), изтървалите някакво несъгласие ще отиват на борсата, а министърът ще им поднася след това извинения и ще обяснява, че е реагирал емоционално.

То и бат`Сали реагира емоционално, като заплаши трима полицаи едновременно, че им хвръкнат пагоните, но сравнението е некоректно – може ли да сравняваме културата на бат`Сали, с културата на министъра на културата! Той полицаите направо си ги дърмонеше, като беше по-млад!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 103 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.