АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ, „Дойче веле”

Гледах предаването „Денят започва с култура“, където експерт от Асоциация "Българска книга" и представител на министерството на културата обсъждаха политиката за книгите и библиотеките. Интелигентни хора - и двамата говориха смислено, казаха важни и верни неща. Разговорът им може да бъде преразказан накратко така: след приемането на стандартите за библиотеките (с шест години закъснение) България се задължава да спазва коефициентите на ЮНЕСКО за попълване на фондовете на обществените библиотеки с точно фиксиран брой книги на глава от населението. Изчислено според средната цена на книгите в България, за това са необходими около 8 милиона лева. Кой знае защо обаче министерството на културата отправя искане към бюджета не за 8, а за 3 милиона. И кой знае защо между първо и второ четене в Народното събрание тези 3 милиона изчезват. Но пък (кой знае как) министерството обещава да ги намери. И това е всичко.

Безкултурна България

Истинска мизерия. В продължение на няколко десетилетия министерството на културата (неслучайно го изписвам с малки букви) успя да ликвидира всяка институционална база за политика за книгите, четенето, библиотеките. Преди имаше автономен Център на книгата със самостоятелен бюджет, а сега се предвиждат някакви 3 милиона лева, които на всичко отгоре изчезват.

Защо се случва всичко това? Защото е сбъркана философията на политиката за култура. Хора като Вежди Рашидов смятат, че културата съществува, за да „прославя България“ - и съответно влагат по 7-8 милиона в безсмислени и неефективни мероприятия като тракийската изложба в Лувъра и още повече европейски пари за „реставрации“ на бутафорни крепости. Тези хора смятат, че културата - това са те и „гении“ като тях. И че като се даде път на тези „талантливи“ 50-60 човека, като се построят няколко шоу-замъка, които да ни прославят по света, това е напълно достатъчно - какво повече искате!

По същия начин стоят нещата с политиката за спорта - мнозина смятат, че футболът - това е Христо Стоичков, а не масовият спорт по села и паланки. Само че като няма масов спорт, христостоичковци не се раждат. (Впрочем, това навярно си има и добри страни.)

Културата по села и паланки: достъпът до информация, до съществени духовни източници, четенето, мисленето, способността за съчувствие, интересът, вълнението та чак до създаването на „споделена културна валута“ (Ърнест Гелнър), която сътворява солидарността и кохезията в една нация и освен това дава възможност за участие в глобалните потоци от мисли, образи, проблеми, дискусии - всичко това може да бъде определено като изключително важна социална под-система. Ако икономиката е кръвоносната система, то културата е дихателната: тя доставя онзи елемент, който окислява всичко. Накратко - културата не е видимост и „прославяне“, тя е въздух, кислород.

Истинската културна политика е грижа за тази система по всички канали и алвеоли, във всички нейни социални и географски точки. Да го кажем по-просто: това е грижа не толкова за таланти и гении, които са само малка част от нея, върхът на нейната пирамида, а грижа за „дишането“ на онзи неизвестен юноша бледен, който някъде в някоя забутана българска махала не знае какво да прави със себе си - и затова решава да стане мутра. Или ако има късмет - да емигрира. Или ако има още повече късмет - да участва в някое риалити шоу. Стотици хиляди са като него. Ето защо министерството на културата и Министерството на образованието трябва да имат общи, фундаментални програми, насочени към достъп до информация и създаване на базови духовни компетентности - литературна грамотност, визуална грамотност, дигитална грамотност, гражданска грамотност, грамотност, свързана с градската среда и архитектурното наследство, културно-историческа грамотност. Истинската културна политика е преди всичко грижа за основата на пирамидата, която днес е в окаяно състояние, а в редица махали и паланки е направо в клинична смърт.

Утопия

Към момента подобна грижа е просто утопия. С този министър, с този божидардимитровски „елит“, с тези идеи (въобще не засягам въпроса за корупционните схеми зад идеите) не само че нищо не може да се осъществи, а вероятно е дори по-добре изобщо да не се и опитва - поради опасността от опростачваща имитация и дискредитация.

В момента можем да разчитаме най-много на това, че някой, благодарение на лични връзки и трапезни беседи, ще намери (случайно, по изключение, а не поради необходимост от културна политика) обещаните 3 милиона. Отнякъде, от някой таен джоб на държавата, предназначен за наши хора. А с парите, разбира се, ще бъдат закупени книгите на някои специални издателства, участвали в трапезните беседи.

Така че, ще го кажа с думите на Биньо Иванов: оставете надеждите до другата трева, до другия живот. До другата България.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Който обича народа, трябва да го заведе на баня.”

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 221 години

Анкета

Ще купите ли книга за Коледа?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Съдбата на писателя като ребус

За новия роман на Матей Вишниек.

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.