Татяна Ваксберг, "Дойче веле"

Скандалът с министъра на културата се разраства, но в грешна посока. Телевизии, вестници, радиостанции - всички обсъждат дали Вежди Рашидов е построил добри музеи, колко пари е заделил за книги, дали си струва реформата му в театрите. Тези въпроси са важни, но прикриват новия скандал, като го разтварят в десетки други, лишени от начало и край. Да припомним за какво е големият шум, свързан с министъра на културата: Вежди Рашидов заплаши журналист с разгласяване на факти от личния му живот. Причината да отправи тази заплаха: журналистът беше избрал за свой събеседник експерт, който е критичен към министър Рашидов.

Рашидов и рекетът

Преди да чуем с какви думи министърът изрази всичко това, нека вникнем в смисъла. В него ехти шумът от онези бухалки и палки, с които разбиваха витрините на частните магазини през 1990-те. Тогава залогът на погромите се обясняваше така: ще ти чупим стъклата, докато не се застраховаш при нас. Днешният залог не е по-различен: ще ти чупим авторитета, докато не заговориш като нас. Въпросът е какво ще получиш, ако тръгнеш да се абонираш за застраховки като тази. Сюжетът от първия пример не произведе пазарна икономика - нищо, че целият рекет беше представян като спазване на пазарните правила. А сюжетът от втория пример няма да произведе свободни медии. Нищо, че целият рекет се представя като спазване на правилата на демокрацията.

Подписката, в която се иска оставката на министър Рашидов, е подкрепена до този момент от близо 1000 души. В нея фигурират имената на поне сто журналисти, но сред тях няма никой от ръководството на медията, нападната от Рашидов. БНТ направи точно обратното на това, което се очаква от една атакувана от властта медия: практически се извини на министъра, като прецени, че журналистът не е “реагирал професионално” на събеседника си. Текстът беше наречен “позиция на БНТ”, а това го превръща в огласен избор: избраха властта пред професията.

 Подобен избор направиха масовите вестници и някои от най-гледаните предавания в частните медии. През уикенда вестник “24 часа” например посвети десетина публикации на защитата на Вежди Рашидов. При това става дума за далеч по-експлицитна защита от онази, която си беше позволила БНТ. В “24 часа” може да се прочетат мненията на известни актьори, хора от шоубизнеса и от науката, според които министър Рашидов е най-успешният министър на прехода, подпомогнал археологията, кинопроизводството, театралното изкуство и музейното дело. Сиреч всичко, което няма никакво отношение към скандала. А скандалът е в следните думи: “Съветвам го [журналиста Георги Ангелов] да не иронизира непрестанно държавата”. Думи, намиращи се в подозрителна близост и в подчертана логическа зависимост от уверението на Рашидов, че може да разкаже как “отглежда (…) децата на някои водещи”.

Редно ли е министър да заплашва журналист? Това е въпросът

Този вестникарски подход напомня донякъде на законодателството срещу бурките - текст, който забранява нещо несъществуващо, но затова пък хвърля обществото в един изпиващ енергията му сблъсък. Тези дни няма никакъв повод да се говори за музеите на Рашидов. Но патетичното им възвеличаване съвсем естествено доведе до бурно възмущение. Защото музеите все пак нямат нищо общо с основния скандал на деня, а именно - редно ли е министър да заплашва журналист и да му нарежда от кого да взима и да не взима интервюта? На този въпрос може да се отговаря с „да” или с „не”. Но едва ли с посочване на примери като този за археологическите разкопки в Хисаря, да речем.

Накратко: голяма част от българската преса засега избира властта пред свободата на словото и независимостта на медиите. Избор, без който политическият диктат над българската журналистика не би могъл да бъде успешен. “Репортери без граници” многократно алармираха за ежегодното влошаване на медийната свобода в България, но може би е време за едно съвсем друго измерване: не за това как властта се разпорежда с медиите, а за това какъв процент от медиите са съгласни властта да се разпорежда с тях. Нищо чудно при едно такова измерване България не просто да заеме плачевното 113-о място от 178 възможни, а направо да оглави класацията отзад напред.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.