Над 35 картини - българска и западноевропейска живопис и графика от личната колекция на Вежди Рашидов, ще бъдат изложени от утре, 21 юни, в галерия „Средец” на Министерството на културата, съобщи пресцентърът му. След това те ще бъдат дарени на Националната галерия. 

Помпозното събитието е под наслов „Дарението” – българска и западноевропейска живопис и графика от личната колекция на Вежди Рашидов – дарение за Националната галерия. То е гарнирано с още два дарителски акта - благотворителна изложба с акварели, рисувани в Германия, постъпленията от която ще бъдат дарени на Клиниката по детска онкология при болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”, както и дарение за Националната художествена академия от личната библиотека на министъра - каталози и книги, с богат информативен и визуален материал за европейски и световни художници от различни школи.

Рашидов трогателно разказва: 

„Всяка колекция има своята история. Аз, като силно емоционален човек на изкуството, не колекционирам, а откривам и събирам истории. Съдбата благосклонно ми отреди да имам малко, но добри приятели, голяма част от които са и големи артисти. (…)  Някои от тези мои приятели – творци, ме запалиха по западноевропейското изкуство от ХVII-ХIХ век. През годините съм си позволявал да купувам това, което ми хареса в антиквариати по света. Въпрос на късмет. Е, ако съм имал късметa да изпреваря някой експерт, така съм се сдобил с хубава картина. Но никой нищо няма да отнесе отвъд. Така са основани много големи музеи - от дарения. Това е капитал за държавата. Народ, който няма музеи, няма памет, няма къде да съхрани паметта си.”

Парадирането от височината на министерския пост с притежание на скъпи картини и тяхното даряване е проява на лош вкус. Още повече предизборно. Интересно защо министърът не се сети да бъде дарител в месеците, в които обикаляше телевизионните студия и плачеше, че ще сложи край на живота си заради двата милиона, които му потънали в КТБ. След това се оказа, че милионите са спасени, и притежателят им се отдаде на благотворителност. В същото време хората на изкуството в България водят мизерно съществуване и нямат възможност да купуват западноевропейско изкуство от антиквариати по света. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

За “Нобел” се иска литература, която успява да стимулира интереса към цяло едно общество, или култура, или регион. Ние сякаш сами не сме си интересни като общество, как да сме интересни на другите?!“

Бойко Пенчев, литературовед, писател, преводач и преподавател, роден на 16 януари преди 51 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.

Жаждата, която ни изгаря

Малката стегната повест на Карабашлиев, коята излезе след разточителния му епос „Хавра“, се поглъща бързо, без усилия и предразполага към размисъл.