Над 35 картини - българска и западноевропейска живопис и графика от личната колекция на Вежди Рашидов, ще бъдат изложени от утре, 21 юни, в галерия „Средец” на Министерството на културата, съобщи пресцентърът му. След това те ще бъдат дарени на Националната галерия. 

Помпозното събитието е под наслов „Дарението” – българска и западноевропейска живопис и графика от личната колекция на Вежди Рашидов – дарение за Националната галерия. То е гарнирано с още два дарителски акта - благотворителна изложба с акварели, рисувани в Германия, постъпленията от която ще бъдат дарени на Клиниката по детска онкология при болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”, както и дарение за Националната художествена академия от личната библиотека на министъра - каталози и книги, с богат информативен и визуален материал за европейски и световни художници от различни школи.

Рашидов трогателно разказва: 

„Всяка колекция има своята история. Аз, като силно емоционален човек на изкуството, не колекционирам, а откривам и събирам истории. Съдбата благосклонно ми отреди да имам малко, но добри приятели, голяма част от които са и големи артисти. (…)  Някои от тези мои приятели – творци, ме запалиха по западноевропейското изкуство от ХVII-ХIХ век. През годините съм си позволявал да купувам това, което ми хареса в антиквариати по света. Въпрос на късмет. Е, ако съм имал късметa да изпреваря някой експерт, така съм се сдобил с хубава картина. Но никой нищо няма да отнесе отвъд. Така са основани много големи музеи - от дарения. Това е капитал за държавата. Народ, който няма музеи, няма памет, няма къде да съхрани паметта си.”

Парадирането от височината на министерския пост с притежание на скъпи картини и тяхното даряване е проява на лош вкус. Още повече предизборно. Интересно защо министърът не се сети да бъде дарител в месеците, в които обикаляше телевизионните студия и плачеше, че ще сложи край на живота си заради двата милиона, които му потънали в КТБ. След това се оказа, че милионите са спасени, и притежателят им се отдаде на благотворителност. В същото време хората на изкуството в България водят мизерно съществуване и нямат възможност да купуват западноевропейско изкуство от антиквариати по света. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Румен Леонидов: Алчността убива. Човечеството загуби войната пред материалното

    „Светът не върви добре с модела на мъжкия егоцентризъм и мъжките амбиции. Светът трябва да върви към повече духовност, към повече скромност, към повече съпричастие. Е, няма по-съпричастни същества от жените“, казва поетът и издател.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

     
  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен.”

Марио Варгас Льоса, перуански писател, роден на 28 март преди 84 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?