Над 35 картини - българска и западноевропейска живопис и графика от личната колекция на Вежди Рашидов, ще бъдат изложени от утре, 21 юни, в галерия „Средец” на Министерството на културата, съобщи пресцентърът му. След това те ще бъдат дарени на Националната галерия. 

Помпозното събитието е под наслов „Дарението” – българска и западноевропейска живопис и графика от личната колекция на Вежди Рашидов – дарение за Националната галерия. То е гарнирано с още два дарителски акта - благотворителна изложба с акварели, рисувани в Германия, постъпленията от която ще бъдат дарени на Клиниката по детска онкология при болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”, както и дарение за Националната художествена академия от личната библиотека на министъра - каталози и книги, с богат информативен и визуален материал за европейски и световни художници от различни школи.

Рашидов трогателно разказва: 

„Всяка колекция има своята история. Аз, като силно емоционален човек на изкуството, не колекционирам, а откривам и събирам истории. Съдбата благосклонно ми отреди да имам малко, но добри приятели, голяма част от които са и големи артисти. (…)  Някои от тези мои приятели – творци, ме запалиха по западноевропейското изкуство от ХVII-ХIХ век. През годините съм си позволявал да купувам това, което ми хареса в антиквариати по света. Въпрос на късмет. Е, ако съм имал късметa да изпреваря някой експерт, така съм се сдобил с хубава картина. Но никой нищо няма да отнесе отвъд. Така са основани много големи музеи - от дарения. Това е капитал за държавата. Народ, който няма музеи, няма памет, няма къде да съхрани паметта си.”

Парадирането от височината на министерския пост с притежание на скъпи картини и тяхното даряване е проява на лош вкус. Още повече предизборно. Интересно защо министърът не се сети да бъде дарител в месеците, в които обикаляше телевизионните студия и плачеше, че ще сложи край на живота си заради двата милиона, които му потънали в КТБ. След това се оказа, че милионите са спасени, и притежателят им се отдаде на благотворителност. В същото време хората на изкуството в България водят мизерно съществуване и нямат възможност да купуват западноевропейско изкуство от антиквариати по света. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Не изисквай от детето си отплата за всичко, което си направил за него."

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 140 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.