МИРЕЛА ИВАНОВА, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Убедена съм, че в последно време не само поради внезапните природни капризи и климатични промени, които ни мятат от една температурна крайност в друга, погледът ни над събитията е също така полюсно противоположен. Общественото съзнание сякаш реагира само с „да“ и „не“ на информация от всякакъв порядък, без каквото и да е усилие да се надникне в дълбокото, да се съзрат причините и следствията. Сякаш между „да“ и „не“ не съществуват други полета на сложност и многообразие, на обяснение и познание.

Такъв е случаят и с Националния учителски събор, който събира почти 14 хиляди преподаватели от цялата страна в зала „Арена Армеец“: от 80% одобрение според експресно социологическо проучване до квалификации като „пълна порнография“ в противовес. Срещата в рамките на един ден, естествено не може да реши множеството общи и частни проблеми в средното образование, но може да постави смислена рамка за конкретна работа по прилагане на новия образователен закон, който влиза в сила от 1 август. Още по-важно ми се струва, че по този начин се дава недвусмислен знак към българските учители, към незаменимото значение и мисия на професията, пренебрегвана и подбутвана в маргиналността от години.

Има и нещо трето: българските учителски събори започват да се провеждат през 1868, десет години преди Освобождението. Самоорганизирането в името на просветата и знанието, в името на създаване на здравомислещи и устойчиви училищни порядки е недвусмислен и респектиращ знак, че предшествениците ни са притежавали завидна прозорливост, били са свободни духом, за да изградят самобитната и демократична форма за вземане на решения в образованието.

Къде сме днес?

Днес сме в съвсем друго време и в съвсем друга ценностна координатна система, като не е много ясно доколко автентично е общностното ни желание да поставим образованието в нейния център, да възстановим престижа и достойнството на учителя и да въвлечем учениците в по-смислен свят, който им предлага и знание, и относително честен модел за оценяване, и хоризонт за реализация. Ето и два случая, които ме поразиха в последно време: по-миналата седмица бях в Сливен и там се срещнах и с една енергична и всеотдайна жена на 69 години, пенсионирана начална учителка, която продължава да работи в ромската махала. Учениците, които води, сега са в трети клас – и от първи досега още нито едно не се е отказало да учи. Та тя ми обяснява специално пригодената си за тези дечица педагогика: гледа турския сериал, който и те гледат – и всяка сутрин ги оставя първо да й го разказват, епизод след епизод, така се учат да се изразяват, да правят логически връзки, дори да мечтаят отвъд безмилостното гето, което обитават. Убедена, че много харесват героя Х и искат да бъдат като него, и ненавиждат героя У, уж „неподготвена“ ги пита: Вие искате ли да бъдете като Х? Да, отговарят й те във възторжен хор. И тя изписва името му на дъската. А искате ли да бъдете като У? Не, категорични са децата, но учителката изписва и неговото име в другия край на дъската, а после им казва, че който се справи със задачите, в случая е без значение дали са по математика, четене или писане, то името му ще попадне в колонката под името на любимия Х, а който не внимава и не работи в клас, ще се подреди под У.

„Тогава всички проявяват страшно желание и усърдие, искат да се преборят за нещо хубаво“, споделя учителката на 69 години и ми обяснява, че в края на всяка учебна година очертава на дъската едно сърце и един квадрат и се обръща към децата с думите: „Вие сигурно вече искате да имате друга, по-млада и по-хубава учителка от мен. Нека всеки, който иска нова, по-млада и по-хубава учителка, да напише имената си в квадрата, а тези които пък искат и догодина да учим заедно, да напишат имената си в сърцето“ После излиза и ги оставя. „Няма по-голямо щастие за мен от мига, в който отворя вратата и видя празния квадрат, защото много обичам и работата си, и децата.“

Още малко конкретност

Ако „сливенската“ история звучи твърде „старомодно“, почти като от Възраждането, ето и другата: Д.Д. е завършил с отличие икономика и мениджмънт в Холандия и връщайки се тук, решава да се включи в програма, която насърчава млади и образовани специалисти да се посветят за една година на учителската професия, като работят в проблемни райони с проблемни деца. Започва да преподава математика в училище на „труден“ софийски квартал, справя се чудесно с работата и с децата, но раздразнението му от все по-формалните и направо безмислени изисквания на програмата в рамките на тази година расте. Затова изоставя програмата, но не и професията на учител по математика. Вече трета година е такъв, не знае докога ще продължи, но засега му харесва.

Едва ли възрастната учителка от Сливен и младият учител от София ще са сред делегатите на Националния събор, но се надявам, че техните истории ще присъстват като дух, ще трептят като ореол на срещата на почти 14-те хиляди учители, събрали се от цялата страна в „Арена Армеец“.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Великият поет е най-голямата ценност на една нация.”

Лудвиг ван Бетовен, германски композитор, роден на 17 декември преди  248 години

Анкета

Ще купите ли книга за Коледа?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Съдбата на писателя като ребус

За новия роман на Матей Вишниек.

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.