ИВАН БАКАЛОВ, e-vestnik.bg 

Министърът Вежди Рашидов връчи на Камен Воденичаров най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век” – печат на Симеон Велики.

Нямаше други наградени с това отличие, освен него и прочутият руски режисьор Никита Михалков, който ще получи сега ордена си, при посещение на Вежди Рашидов в Русия.

В съобщенията за награждаването Камен Воденичаров беше наречен „известният български актьор, телевизионен водещ, режисьор и продуцент”. Направо звучи като жив класик, какъв тук Никита Михалков, какви други български артисти…

Това награждаване мина само с известно мърморене във Фейсбук. Никаква друга реакция. А то е скандално. При толкова актьори, режисьори, хора на изкуството, награден – Камен Воденичаров.

Прилича на наградите по живково време, когато ги раздаваха на свои хора. Но е още по-лошо. Воденичаров е от правилните и го награждават. Нищо че е посредствен, малко актьор, малко се опита като певец, малко режисьор, продуцент, звучи авторитетно. Осигурили са му държавен екран вече 20 години. Няма никакъв шанс в частна телевизия, където рейтингът за едно шоу е на първо място.

Сивото поточе пак си тече.

Направо е за чудене – как е възможно Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев да се появяват вече 20 години с едни и същи тъпи смешки в най-гледано време по БНТ, от които даже не се разбира какво говорят? Погледнато отстрани, човек може да помисли, че е някакъв много успешен скеч, герои, издържали във времето. А на практика е пълна безкритичност на БНТ и конюнктура. Като в соца, някаква номенклатура, шоу-номенклатура, която си съществува, добра или лоша, само я местят от едно предаване в друго, или като тия двамата, дори не ги местят.

Безкрайно изтъркано, неразбираемо и досадно. И конформистко. Лоша дума за властта или закачки със силните на деня старателно се избягват.

И Воденичаров получава награда за това. Награда за конформизъм и посредственост от  партията и правителството.

На церемонията в Министерството на културата Вежди Рашидов казва:

„Камене, благодаря ти, че те има! Страшно съм ти признателен за всичко, което правиш, а аз следя твоята творческа кариера вече близо три десетилетия! Ти сега навлизаш и в най-мъжката възраст и съм сигурен, че тепърва всички ще ни изненадваш и радваш”.

Да, наистина ги радва – тях. Но не може с нищо да изненада вече три десетилетия.

 

Коментари  

+3 #7 Панко 15-05-2016 10:01
Награждаването на въпросния Камен Во си е просто срамен факт, а вие вместо да протестирате, оправдавате тази безсрамна церемония и по стар български обичай се нахвърляте върху автора. Жалко, но факт. Продуцирал разни филмчета!? Тогава и Халваджиян да бъде награден с не един "Златен век", а поне с пет.
Цитиране
+4 #6 Силвия Паскалева 13-05-2016 11:16
Това с наградата някаква смешка ли е или? Ако не- съм потресена! Толкова висока награда за Камен, когото помним с една песен от времето на прехода! Но това беше преди много години, а оттогава? Шуробаджанащина!
Цитиране
-2 #5 Тонка Колева 12-05-2016 05:13
По времето на Живков не се раздаваха награди и отличия на случайни хора. Може да е имало изключения, но тенденцията не беше такава. Престанете да пишете глупости, а само си спомнете какви актьори и режисьори имаше тогава и ги сравнете с днешните посредственици!
Цитиране
-2 #4 Ася 11-05-2016 16:47
Камен Воденичаров напълно си е заслужил наградата "Златен век", защото е продуцирал най-хубавите исторически филми за София. Намерете ги във Vbox7.com.
Цитиране
-6 #3 Ася 11-05-2016 16:44
http://vbox7.com/search/?completed=0&vbox_q=%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F+%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD+%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2
Това са филми на Камен.
Цитиране
-3 #2 Ася 11-05-2016 16:42
Точно наградата "Златен век" заслужава Камен Воденичаров, защото е продуцирал най-хубавите исторически филми за София. Ето тук можете да ги гледате. http://vbox7.com/search/?completed=0&vbox_q=%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F+%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD+%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2
Цитиране
+8 #1 Тинко 11-05-2016 09:39
Да, изглежда посредствено, тъпо и странно. Прав е авторът при толкова артисти и продуценти, макар, за всеки друг може да се напише същото, освен ако е супер неизвестен и никой не знае какво прави, тогава всички клатят умно глава. Прав е авторът и за скечовете на Токмакчиев и Воденичаров, но до тук, всичко друго потъва в политиката, само името на Бойко Борисов липсва, но Веждито е достатъчен. Препратките към соца са малко изсмукани, освен всичко, не е политика на МК да награждава своите си хора, просто е, отворете да видите, кой кога е награден и за какво. А авторът всъщност кой е, не е ли първия приятел на Трактора, на нечистоплътната Патрашкова, не се ли мъдрят негови статийки все жълтурещи при това в Галерия, Уйкенд и т.н. Май всичко си идва на мястото, не е важно какво пишеш, а от кои си, като всичко в Бг. Т.е. като срещу това срещу което авторът ругае!
Цитиране
  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).