dnevnik.bg

Вчера образователното министерство публикува последните проектопрограми - за 7, 9 и 10 клас, с което става ясен целият цикъл на обучение по история в училище. 

Праистория и античност за V клас (утвърдена програма): 

Още от този 15 септември петокласниците ще изучават появата и достиженията на първите човешки цивилизации - в Шумер и Акад. Те ще трябва да се запознаят с възникването на държави и форми на управление, на световните религии, да разграничават видовете власти. Ще трябва да разпознават паметниците на праисторическото изкуство - маската на Тутанкамон, Големия сфинкс, Портата на Ищар, колоната със законите на Хамурапи.

Петокласниците ще трябва да познават още паметниците на тракийското наследство, включени в списъка на ЮНЕСКО, писменостите на източните народи - йероглифи, клинописно и буквено писмо, главните божества в Месопотамия и Египет, държавното устройство в Атина и Спарта, Гръко-персийските войни и Пелопонеската война, олимпийските игри в живота на елините, героите Херакъл, Прометей, Ахил, Одриското царство, Древният Рим и др.

История за VІ клас - Средновековие и България под Османска власт (утвърдена програма):

От учебната 2017/2018 г. шестокласниците ще изучат история на Средновековна Европа, като ще трябва да разпознават и обясняват причините и последиците от Великото преселение на народите и да описват формите на управление на Византия, Франкската държава, България и Арабския халифат.

Децата ще учат за християнизацията на българската дъжрава, могъществото й по времето на Симеон Велики и завладяването на българското царство от Византия. Ще се изучава и делото на светите братя Кирил и Методий и "златния век" за българската култура. Що се отнася до периода от XII до XV век, учениците ще трябва да придобият знания за централизацията на държавната власт в Западна Европа, Къстоносните походи, както и за българската държава по времето на династията на Асеневци.

Последен в програмата за шести клас е периодът ХV-ХVІІ век, в който българските земи са под османска власт. Учениците ще трябва да описват османската политическа система, да характеризират съпротивата срещу османската власт и православието като опора на българите. Ще се изучават понятия като султан, везир, кадия, спахии, еничари, рая, община и хайдути.

История за VІІ клас - от Възраждането до България след 1989 г. (проектопрограма):

Учениците от седми клас ще изучават за първите будители Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, както и за националноосвободителното движение, завършило с Руско-турската освободтелна война през 1877-1878 г. След това ще учат за Съединението на Княжество България с Източна Румелия и обявяването на независимостта на страната.

В седми клас ще се изучава и най-новата история на България - до Втората световна война, от 1944 до 1989 г. и след това. В програмата е записано, че учениците трябва да познават белезите на тоталитарното управление, стопанските промени, настъпили при комунистическия режим, както и да обясняват какво е култ към личността. Ще се учи за демокрацията, преминаването към многопартийна политическа система и присъединяването на страната към НАТО и ЕС.

История на Новото време за VІІІ клас (утвърдена програма): 

В осми клас учениците ще изучават началото на новото време от XVI до XVII век. Акцентира се върху историята на Англия, Франция, Русия и Османската империя. Като събития във века на Просвещението - XVIII в., учениците ще трябва да посочват създаването на САЩ, Френската революция от 1789 г. и просветният абсолютизъм.

За века на национализма - XIX век, ще се учи през френската история, гражданската война в САЩ и възстановяването на българската държавност. Учениците ще трябва да могат да описват и синхронност между идеите на Васил Левски за освобождение и бъдещо устройство на България и европейската национална идея.

История на Съвременността за ІХ клас (проектопрограма):

В девети клас първо ще се преподава световна история в периода от Първата световна война до 1945 г. Учениците ще трябва да разпознават фашизма в Италия, националсоциализма в Германия и авторитарните режими на Балканите. Те ще се запознаят с Версайско-Вашингтонска система, историята на Франция, на Великобритания и на САЩ между двете световни войни и пътя от Русия към СССР.

Освен участието на България в двете световни войни и тенденциите в политическия ни живот между тях учениците ще трябва да могат да описват и явлението "личен режим" чрез примера на управлението на цар Фердинанд и цар Борис III.

Що се отнася до света след 1945 г., деветокласниците ще трябва да описват процеса на преход на България от "народна демокрация" към сталински модел на управление, да характеризират "Студената война" и да познават идеите и действията на политическите лидери на САЩ, Великобритания, Франция, СССР, България.

История за Х клас - История на България (проектопрограма): 

В десети клас ще се учи пълната история на България - от Древна Тракия, през създаването на държавността до двете български държави и двете владичества - Византийско и Османско. По-подробно ще се учи за българските владетели и бутидели, за християнството и културата.

Освен да характеризират Възраждането и Освобождението, учениците ще трябва да свързват и възрожденски творци като Добри Чинтулов, Христо Ботев, Любен Каравелов и Иван Вазов с техните произведения.

След Съединението и Независимостта десетокласниците ще трябва да описват и "националната катастрофа" на България, свързана с Балканските войни. Ще се изучава и участието ни в двете световни войни, както и периода от 1944 г. до 1989 г. - покрай него учениците ще трябва да открояват форми на политическа съпротива срещу комунистическия режим и зависимостта на външната ни политика от Русия.

За най-новата история ще се учи чрез многопартийната система, положителното влияние на ЕС върху развитието на България и новите модели на поведение на младежта, лансирани от медиите.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян! А кой създаде бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери, ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери, светлик за целия човешки род.“

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 239 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.