МИХАИЛ ВЕШИМ, главен редактор на в. „Стършел”

Скандалът на седмицата бе свързан с карикатури – след като Чавдар Николов нарисува премиера ни да развява свинска опашка, Нова телевизия едностранно прекрати договора си с художника.

Някои сайтове и журналисти реагираха на посегателството срещу свободата на словото. И „Стършел”, като единствен вестник за хумор и сатира, не може да остане настрани – ние също се присъединяваме към протеста срещу цензурата. Чавдар Николов е наш сътрудник и приятел от години. Харесваме карикатурите му и ги печатаме. Но който и друг карикатурист да беше на неговото място, пак щяхме да го защитим, защото въпросът е принципен: не може в една европейска страна политици и медийни собственици да налагат намордник на свободната журналистика! А в България това се прави – затова по свободно слово сме в края на класациите.

Кой се бъзна от карикатурата на Чавдар?

То е ясно – оня, който подскача и от всяка карикатура на Комарницки.

„Той си вади вече 15-16 години хляба с мен!” – възмути се преди години нашият премиер от перото на карикатуриста и тръгна да търси под рисунките газ – вестник „Сега” го карикатурял, защото правителството засягало интересите на собственика – газов посредник.

Реакция абсолютно неподходяща за един политик. Интелигентният политик ще се радва, ако карикатуристи го рисуват. Навремето генерал дьо Гол бе поканил на обяд пет-шест художници от големите френски вестници, за да огледат отблизо големия му нос и да го рисуват по-точно. Но това е генерал дьо Гол, а не генерал Борисов. Между двамата генерали има малка разлика – едно „дьо”, което прави единия световен политик, а другия – от банкянски мащаб.

Бойко Борисов има чувство за хумор и остър език – с една подигравка може да навре в ъгъла политическия си противник. Но няма чувство за самоирония – това е една степен по-нагоре в стълбицата за интелигентност.

Известно е, че дебеловратите и дебелокожите не могат да се гледат самоиронично. Те винаги се имат за прави – и когато съгрешат дори. Винаги другите са им виновни. Ако някой реши да се пошегува с тях, виждат в това световен заговор и „опит за дестабилизация”.

И нашият премиер видя в карикатурата на Чавдар опит за дестабилизация на правителството. Ега ти стабилното правителство, щом една карикатура ще го дестабилизира!

А още по-нелепа бе реакцията на шефовете от Нова – те се оплетоха в извинения и обяснения като патета в силиконови кълчища. Собственикът Щосел пое вината – не чул, не разбрал, не бил оттук, затова действал прибързано. За да бъде циркът пълен, директорката Зурлева заедно с вината пое и „Златен скункс” – приз на друго предаване на същата телевизия – даже изигра етюд на изненада.

Така свинщината се затвори – от главата (зурлата) до опашката.

И стана ясно защо една национална и независима телевизия се подложи на такива унижения – защото зависи от евросредствата, разпределяни от правителството към угодните медии.

Ето затова страната ни е на опашката по свобода на словото!

Ние, няколко стършели, отидохме в градинката пред „Кристал”, за да подкрепим с присъствието си колегата Чавдар Николов, както и свободното слово.

И какво видяхме там: журналистите, отразяващи събитието, бяха много повече от подкрепящите.

По-досадното бе друго – да се покажат като борци за свободна журналистика, в градинката се появиха Велислава Дърева – наблюдателка на „Дума”, Капка Сидерова и детето й Митко Стоянов, бивш атакист и бивш евродепутат. Този път националистът Митко се бе маскирал на демократ – дори носеше плакат „Аз съм карикатурист”, написан на френски.

Самият Чавдар се почувства неудобно от такава подкрепа. И не го спести на Дърева:

- Велислава – каза й Чавдар, – когато аз протестирах по жълтите павета, ти ме наричаше „соросоид”. А сега си дошла да ми стискаш ръката...

И други лица бяха в градинката „Кристал”, само за да влязат в новините – бившият военен министър от тройната коалиция Николай Цонев (сега начело на партия), Георги Кадиев – бивш мултигрупец и бесепар, днес алтернативен социалист (и той с партия).

Само Петър Волгин закъсняваше. А - и Йоло Денев, разбира се.

Тръгнахме си преди и те да са дошли.

И понеже от „интервюиращи” не се добрахме до Чавдар Николов, му казваме от страниците на „Стършел” – нашата врата е отворена за твоите карикатури!

Други такива „отворени врати” за свободното слово почти не останаха.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Обичайте живота и животът ще ви обича. Обичайте хората и те ще ви обичат“

Артур Рубинщайн, полско-американски пианист, роден на 28 януари преди 133 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.