МИХАИЛ ВЕШИМ, главен редактор на в. „Стършел”

Скандалът на седмицата бе свързан с карикатури – след като Чавдар Николов нарисува премиера ни да развява свинска опашка, Нова телевизия едностранно прекрати договора си с художника.

Някои сайтове и журналисти реагираха на посегателството срещу свободата на словото. И „Стършел”, като единствен вестник за хумор и сатира, не може да остане настрани – ние също се присъединяваме към протеста срещу цензурата. Чавдар Николов е наш сътрудник и приятел от години. Харесваме карикатурите му и ги печатаме. Но който и друг карикатурист да беше на неговото място, пак щяхме да го защитим, защото въпросът е принципен: не може в една европейска страна политици и медийни собственици да налагат намордник на свободната журналистика! А в България това се прави – затова по свободно слово сме в края на класациите.

Кой се бъзна от карикатурата на Чавдар?

То е ясно – оня, който подскача и от всяка карикатура на Комарницки.

„Той си вади вече 15-16 години хляба с мен!” – възмути се преди години нашият премиер от перото на карикатуриста и тръгна да търси под рисунките газ – вестник „Сега” го карикатурял, защото правителството засягало интересите на собственика – газов посредник.

Реакция абсолютно неподходяща за един политик. Интелигентният политик ще се радва, ако карикатуристи го рисуват. Навремето генерал дьо Гол бе поканил на обяд пет-шест художници от големите френски вестници, за да огледат отблизо големия му нос и да го рисуват по-точно. Но това е генерал дьо Гол, а не генерал Борисов. Между двамата генерали има малка разлика – едно „дьо”, което прави единия световен политик, а другия – от банкянски мащаб.

Бойко Борисов има чувство за хумор и остър език – с една подигравка може да навре в ъгъла политическия си противник. Но няма чувство за самоирония – това е една степен по-нагоре в стълбицата за интелигентност.

Известно е, че дебеловратите и дебелокожите не могат да се гледат самоиронично. Те винаги се имат за прави – и когато съгрешат дори. Винаги другите са им виновни. Ако някой реши да се пошегува с тях, виждат в това световен заговор и „опит за дестабилизация”.

И нашият премиер видя в карикатурата на Чавдар опит за дестабилизация на правителството. Ега ти стабилното правителство, щом една карикатура ще го дестабилизира!

А още по-нелепа бе реакцията на шефовете от Нова – те се оплетоха в извинения и обяснения като патета в силиконови кълчища. Собственикът Щосел пое вината – не чул, не разбрал, не бил оттук, затова действал прибързано. За да бъде циркът пълен, директорката Зурлева заедно с вината пое и „Златен скункс” – приз на друго предаване на същата телевизия – даже изигра етюд на изненада.

Така свинщината се затвори – от главата (зурлата) до опашката.

И стана ясно защо една национална и независима телевизия се подложи на такива унижения – защото зависи от евросредствата, разпределяни от правителството към угодните медии.

Ето затова страната ни е на опашката по свобода на словото!

Ние, няколко стършели, отидохме в градинката пред „Кристал”, за да подкрепим с присъствието си колегата Чавдар Николов, както и свободното слово.

И какво видяхме там: журналистите, отразяващи събитието, бяха много повече от подкрепящите.

По-досадното бе друго – да се покажат като борци за свободна журналистика, в градинката се появиха Велислава Дърева – наблюдателка на „Дума”, Капка Сидерова и детето й Митко Стоянов, бивш атакист и бивш евродепутат. Този път националистът Митко се бе маскирал на демократ – дори носеше плакат „Аз съм карикатурист”, написан на френски.

Самият Чавдар се почувства неудобно от такава подкрепа. И не го спести на Дърева:

- Велислава – каза й Чавдар, – когато аз протестирах по жълтите павета, ти ме наричаше „соросоид”. А сега си дошла да ми стискаш ръката...

И други лица бяха в градинката „Кристал”, само за да влязат в новините – бившият военен министър от тройната коалиция Николай Цонев (сега начело на партия), Георги Кадиев – бивш мултигрупец и бесепар, днес алтернативен социалист (и той с партия).

Само Петър Волгин закъсняваше. А - и Йоло Денев, разбира се.

Тръгнахме си преди и те да са дошли.

И понеже от „интервюиращи” не се добрахме до Чавдар Николов, му казваме от страниците на „Стършел” – нашата врата е отворена за твоите карикатури!

Други такива „отворени врати” за свободното слово почти не останаха.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.