СЕРГЕЙ ТРАЙКОВ,

„СТЪРШЕЛ”

В България над 42 на сто от младежите на възраст от 19 до 24 години учат в университети. А 80 хиляди се борят за диплома в странство. Кому са нужни те обаче, след като всеки трети висшист не работи по специалността? А това, че студенитте са неграмотни и висшето ни образование е в упадък, едва ли е новина: и през тази учебна година хиляди отличници избраха да учат в чужди университети. А в родните влязоха тройкаджии. Дори в най-престижния СУ „Св. Кл. Охридски” след третото класиране останаха незаети 550 места и след това там

можеше да не влезе само онзи, който не е пожелал.

Затова новият министър на образованието Меглена Кунева откри топлата вода като съобщи, че броят на студентите е прекалено голям и трябва да се намали. И обясни, че в Закона за висшето образование ще бъдат направени промени, които ще му придадат съвсем ново лице. Да видим какви са те.

През последните 16 години 95 на сто от държавната субсидия се дава на висшите училища според броя на студентите. Това субсидиране на принципа не „какви”, а „колко”, принуждава академичните ръководства ежегодно да завишават приема. Така те разкриха неприсъщи за тях специалности, които бълват ненужни висшисти. А според революционните промени, милионите пак ще се раздават на университетите, но според техните рейтинги, като те пак ще могат да приемат допълнително студенти срещу заплащане. Значи: според новия закон всичко ще си бъде

според старата схема – който си плаща, ще става студент.

После ще си плаща за изпитите, за дипломните работи и за дипломата. Дори и да не е стъпил в университета. Важното е, че си плаща. Така платеното под масата ужкимобразование ще продължава да ражда ненужни ужкимспециалисти. Без реални дипломи, без реални знания, без реални умения. Затова министър Кунева трябва да спре да се взира в ненужния брой студенти, а да се запита нещо наистина важно: нужно ли е в България да има 51 университета? Които само през 2015-а избълваха над 63 000 висшисти. Ако я караме така, след 5 години половината от населението ще бъдат висшисти. Но какви? През 2014-а само 8 000 са се дипломирали с инженерна или друга специалност, свързана с производството. Докато студентите по журналистика са нараснали с цели 78 на сто. А избралите изкуствата са се увеличили с 37 на сто. Докато студентите по икономика са едва една трета. И циклопът ще види:

висшето ни образование не съответства на пазарните потребности.

Произвеждат се висшисти само според дипломата. Колко от тях обаче са истински специалисти, когато масата студенти купуват, вместо да учат? Понеже за университетите най-важното е не да преподават, а да продават.

Така се оформи една специфична индустрия от подкупи за вземане на изпити без явяване, за тарифи при курсови и дипломни работи, както и нещо, което малцина коментират – до занижените до минимум критерии за присъждане на академични титли. А каквито преподавателите, такива и студентите. Но ако министър Кунева каже, че това е тема за друг разговор, то поне броят на ненужните студенти може да се намали само по един начин – като се намали и броят на ненужните университети, които конвейрно създават безработни. Само за тази година субсидиите за висшите училища са 352 милиона. Но какво получава държавата срещу тях?

Над половината завършили през последните 5 години не работят на длъжности, за които се изисква висше.

Ежегодно държавата харчи стотици милиони, за да субсидира обучението на никому ненужни специалисти. Затова тя трябва да престане да плаща за производството на дипломирани безработни. Така че нашият съвет към министър Кунева е да направи корекция в промените в Закона за висшето образование преди да го внесе в Народното събрание, като акцентира да се намали не броят на студентите, а броят на университетите. Ако наистина иска най-после да има някакви промени.

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Не изисквай от детето си отплата за всичко, което си направил за него."

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 140 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.