СЕРГЕЙ ТРАЙКОВ,

„СТЪРШЕЛ”

В България над 42 на сто от младежите на възраст от 19 до 24 години учат в университети. А 80 хиляди се борят за диплома в странство. Кому са нужни те обаче, след като всеки трети висшист не работи по специалността? А това, че студенитте са неграмотни и висшето ни образование е в упадък, едва ли е новина: и през тази учебна година хиляди отличници избраха да учат в чужди университети. А в родните влязоха тройкаджии. Дори в най-престижния СУ „Св. Кл. Охридски” след третото класиране останаха незаети 550 места и след това там

можеше да не влезе само онзи, който не е пожелал.

Затова новият министър на образованието Меглена Кунева откри топлата вода като съобщи, че броят на студентите е прекалено голям и трябва да се намали. И обясни, че в Закона за висшето образование ще бъдат направени промени, които ще му придадат съвсем ново лице. Да видим какви са те.

През последните 16 години 95 на сто от държавната субсидия се дава на висшите училища според броя на студентите. Това субсидиране на принципа не „какви”, а „колко”, принуждава академичните ръководства ежегодно да завишават приема. Така те разкриха неприсъщи за тях специалности, които бълват ненужни висшисти. А според революционните промени, милионите пак ще се раздават на университетите, но според техните рейтинги, като те пак ще могат да приемат допълнително студенти срещу заплащане. Значи: според новия закон всичко ще си бъде

според старата схема – който си плаща, ще става студент.

После ще си плаща за изпитите, за дипломните работи и за дипломата. Дори и да не е стъпил в университета. Важното е, че си плаща. Така платеното под масата ужкимобразование ще продължава да ражда ненужни ужкимспециалисти. Без реални дипломи, без реални знания, без реални умения. Затова министър Кунева трябва да спре да се взира в ненужния брой студенти, а да се запита нещо наистина важно: нужно ли е в България да има 51 университета? Които само през 2015-а избълваха над 63 000 висшисти. Ако я караме така, след 5 години половината от населението ще бъдат висшисти. Но какви? През 2014-а само 8 000 са се дипломирали с инженерна или друга специалност, свързана с производството. Докато студентите по журналистика са нараснали с цели 78 на сто. А избралите изкуствата са се увеличили с 37 на сто. Докато студентите по икономика са едва една трета. И циклопът ще види:

висшето ни образование не съответства на пазарните потребности.

Произвеждат се висшисти само според дипломата. Колко от тях обаче са истински специалисти, когато масата студенти купуват, вместо да учат? Понеже за университетите най-важното е не да преподават, а да продават.

Така се оформи една специфична индустрия от подкупи за вземане на изпити без явяване, за тарифи при курсови и дипломни работи, както и нещо, което малцина коментират – до занижените до минимум критерии за присъждане на академични титли. А каквито преподавателите, такива и студентите. Но ако министър Кунева каже, че това е тема за друг разговор, то поне броят на ненужните студенти може да се намали само по един начин – като се намали и броят на ненужните университети, които конвейрно създават безработни. Само за тази година субсидиите за висшите училища са 352 милиона. Но какво получава държавата срещу тях?

Над половината завършили през последните 5 години не работят на длъжности, за които се изисква висше.

Ежегодно държавата харчи стотици милиони, за да субсидира обучението на никому ненужни специалисти. Затова тя трябва да престане да плаща за производството на дипломирани безработни. Така че нашият съвет към министър Кунева е да направи корекция в промените в Закона за висшето образование преди да го внесе в Народното събрание, като акцентира да се намали не броят на студентите, а броят на университетите. Ако наистина иска най-после да има някакви промени.

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).