Точно седем седмици преди православния Великден започва най-дългият период през годината, в който християните се отказват от храни с животински произход. В навечерието на поста е последната трапеза, на която се допускат мляко, масло и всички млечни продукти (Сирни заговезни). Според църковния канон седмица преди това се забранява месото (Месни заговезни). Седмицата преди началото на поста народът ни посвещавал на всичко, което ще бъде забранено до Великден. Всеки ден се правели хора, а нощем се палели огньове.

Народният обичай има няколко наименования. Всички те са свързани със смисъла на празника – символичното пречистване с огън и заговяването (началото на постенето). С огъня са свързани имената “Поклади” и “Oрата кoпата”. “Поклади” идва от “клада” – което означава трупам, паля огън. Съчките и по-големите дървесни късове за обредния огън започвали да събират още след посрещането на Васильовден (Нова година). Ергените в селото дни наред трупали сухи пръчки, стебла от хвойна и клони от бор. Използвали леснозапалими материали, с които намазвали плетени кошери, специално подготвени факли и т.н.

Според учените, църковният празник Сирни заговезни съвпада с езически обичай, изпълняван само на новолуние. За старинните огнени ритуали научаваме от църковни документи от VІІ век, които ги забраняват. Там е записано: „И нареждаме да се изостави паленето на огньовете пред собствени работилници и пред домовете на новолуние, както и да прескачат огньовете по някакъв стар обичай. И ако това се прави от духовник, да се лишава от сан, а ако е лаик, да се отлъчва.” Въпреки тази забрана, на някои места в България празникът се запазил и до наши дни.

Особено популярен е обичаят в Родопите, в Югозападна България, както и в някои селища около Стара планина и Средна гора. По тези места се палят големи огньове, а децата въртят запалени факли, наречени “оратници” – така гонят злото и зимата. Оттук и наименованието “Ората копата”. Прескачането на огъня се прави за здраве. И предпазване от змии – според народната вяра, който мине с краката си над огъня, става неуязвим за ухапванията на опасните влечуги. Любопитен е фактът, че обичаят да се прескача огъня, не е познат у източните и западните славяни. Някои изследователи предполагат, че той е наследство от по-старото население по нашите земи. 

Празничната вечер на Сирница е свързана и с обредни песни и хора. В много села след запалването на огньовете, младежите започват да мятат горящи стрели в дворовете на девойката, която харесват. На сутринта момичетата броят стрелите. Която има най-много от тези “огнени предложения”, се счита за най-красива и най-желана. Момчетата изпълняват и друг обичай – докато мятат стрелите, изричат словесни формули, с които молят бащата на момичето да им разреши женитба. Някои от думите са непреводими на съвременния български език. Други са с доста “пиперлив” и дори направо неприличен смисъл. Но родителите не санкционирали това поведение. Считало се, че на този ден са позволени малко по-свободни изрази и действия. Предстоял дългият пост, през който няма да има празнични хора, нито празнични трапези (с малки изключения). Освен това, преди да започне вечерята, се извършвало ритуалното искане на прошка. По-младите целували ръка на по-възрастните и искали опрощаване на всички по-големи или по-малки грешки, направени до момента. Само получилият опрощение можел да започне поста с “чисто сърце”. 

Червен конец, сварено яйце и бяла халва – това е необходимо за най-веселия момент от трапезата на Сирни заговезни. Това го знаят у нас и децата, защото обичаят “хамкане” или “ламкане” се изпълнява и до днес. Със сигурност, халвата е по-ново явление и е навлязла сред обредните храни доста по-късно. Някога над трапезата, на една от гредите на тавана, закачвали да виси червен конец или мартеница. На свободния му край здраво прикрепяли едно варено яйце, къс сирене и въглен. След това залюлявали конеца и той започвал да минава около всеки, седнал на трапезата. Който успее да го хване само с уста, ще бъде здрав и честит през цялата година. Обичаят свършвал със запалване на конеца – ако гори добре, реколтата ще е богата.

В някои населени места все още е запазена традицията да се провежда карнавал - на снимката карнавал в Бяла Черква, Великотърновско, на 12 март. 

Източник: БНР

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 77 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.