МИХАИЛ ВЕШИМ, главен редактор на в. „Стършел”

Повече от месец по медиите с патриотичен плам се коментира измисленият проблем „робство” или „съжителство”. Кой ли не се пали по въпроса – журналисти, учени и недоучени, учители, историци и литератори, самодейци и професионалисти, книголюбители и родители... Стигна се дори до митинги по места, а подбалканските градове се вдигнаха до София да си бранят „робството”.

От толкова плам и словесни фойерверки не се забеляза друго, много по-сериозно посегателство върху българската история – използването на името Стефан Стамболов за ченгеджийски цели.

Преди години високоинтелектуалният кръг (включващ все професори и доктори от ДС и колежа Симеоново) около Библиотекарския институт приватизира името на големия ни държавник и учреди награда за лидерство „Стефан Стамболов”. Малка подробност: Университетът по библиотекознание и информационни технологии (както за тежест се нарича сега предишния полувисш институт) се ръководи от офицера Димитър Иванов (Митьо Гестапото), бивш началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС и от Стоян Денчев, бивш политик от ДПС и агент на ДС. Още едно уточнение: откакто съществува наградата за лидерство на името на Стамболов, нейни носители са били президентът Първанов, вицепрезидентите Ангел Марин и Маргарита Попова, Бойко Борисов, Ирина Бокова, Йорданка Фандъкова и др.

Тази година с приза „Стефан Стамболов” бяха отличени политикът Ахмед Доган и художникът Светлин Русев. Какво е лидерството на художника, та да заслужи награда, не е ясно, но по-интересни са мотивите за на­граждаване на политика Доган – за принос към държавността. (Когато се обяви за хидроинженер и прибра милион и половина за Цанков камък – това също ли бе принос към държавността?)

Иначе изглежда естествено – Доган си е създал групировката от ДС-професори (а и тя него), затова могат да се награждават един друг колкото си искат. Да си раздават дипломи, плакети и часовници. (На същата церемония Димитър Иванов получил от Стоян Денчев часовник „Ришельо”. А защо не „Дзержински”?)

Не е естествено обаче в ченгеджийските дела да се замесва името на Стефан Стамболов – най-яркия ни политик, който се опита да се противопостави на руските интереси и за това плати с живота си. Днес Стамболов „библиотекарите с пагони” го убиват втори път, като си го раздават на плакет. Точно те, които не крият, а парадират с пропутинската си ориентация.

Къде са сега българите-патриоти от парламентарни и извънпарламентарни партии да защитят името на големия държавник? Къде са историците - професори и академици? Защо не протестират родолюбците от малки и големи градове срещу приватизацията на Стамболовото дело и използването му за политически цели? И пламенният Хекимян си трае даже...

„Мълчи народа!... Намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи..”

Това написа един поет, съавтор на Стамболов в съвместната им стихосбирка, макар и по друг повод.

Като го има в учебника – каква полза?

Екипът на SKIF поздравява редакцията на „Стършел” за 70-годишнината на вестника. Бъдете "стършели"!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.