МИХАИЛ ВЕШИМ, главен редактор на в. „Стършел”

Повече от месец по медиите с патриотичен плам се коментира измисленият проблем „робство” или „съжителство”. Кой ли не се пали по въпроса – журналисти, учени и недоучени, учители, историци и литератори, самодейци и професионалисти, книголюбители и родители... Стигна се дори до митинги по места, а подбалканските градове се вдигнаха до София да си бранят „робството”.

От толкова плам и словесни фойерверки не се забеляза друго, много по-сериозно посегателство върху българската история – използването на името Стефан Стамболов за ченгеджийски цели.

Преди години високоинтелектуалният кръг (включващ все професори и доктори от ДС и колежа Симеоново) около Библиотекарския институт приватизира името на големия ни държавник и учреди награда за лидерство „Стефан Стамболов”. Малка подробност: Университетът по библиотекознание и информационни технологии (както за тежест се нарича сега предишния полувисш институт) се ръководи от офицера Димитър Иванов (Митьо Гестапото), бивш началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС и от Стоян Денчев, бивш политик от ДПС и агент на ДС. Още едно уточнение: откакто съществува наградата за лидерство на името на Стамболов, нейни носители са били президентът Първанов, вицепрезидентите Ангел Марин и Маргарита Попова, Бойко Борисов, Ирина Бокова, Йорданка Фандъкова и др.

Тази година с приза „Стефан Стамболов” бяха отличени политикът Ахмед Доган и художникът Светлин Русев. Какво е лидерството на художника, та да заслужи награда, не е ясно, но по-интересни са мотивите за на­граждаване на политика Доган – за принос към държавността. (Когато се обяви за хидроинженер и прибра милион и половина за Цанков камък – това също ли бе принос към държавността?)

Иначе изглежда естествено – Доган си е създал групировката от ДС-професори (а и тя него), затова могат да се награждават един друг колкото си искат. Да си раздават дипломи, плакети и часовници. (На същата церемония Димитър Иванов получил от Стоян Денчев часовник „Ришельо”. А защо не „Дзержински”?)

Не е естествено обаче в ченгеджийските дела да се замесва името на Стефан Стамболов – най-яркия ни политик, който се опита да се противопостави на руските интереси и за това плати с живота си. Днес Стамболов „библиотекарите с пагони” го убиват втори път, като си го раздават на плакет. Точно те, които не крият, а парадират с пропутинската си ориентация.

Къде са сега българите-патриоти от парламентарни и извънпарламентарни партии да защитят името на големия държавник? Къде са историците - професори и академици? Защо не протестират родолюбците от малки и големи градове срещу приватизацията на Стамболовото дело и използването му за политически цели? И пламенният Хекимян си трае даже...

„Мълчи народа!... Намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи..”

Това написа един поет, съавтор на Стамболов в съвместната им стихосбирка, макар и по друг повод.

Като го има в учебника – каква полза?

Екипът на SKIF поздравява редакцията на „Стършел” за 70-годишнината на вестника. Бъдете "стършели"!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...“

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 94 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.