До Министерството на културата

До Столичната община

До Министерството на туризма  

Ние, долуподписаните граждани на България, разбираме, че целта на проект „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика“ е да се развива София, чрез стимулиране на туризма. Дотук добре. Още повече, че за разлика от други подобни проекти, които местната власт си е изсмукала от пръстите като политическа самоцел и/или единствено с цел обогатяване на приятелски фирми, този археологически обект има (имаше!) истински потенциал да бъде добър туристически продукт. Няма нищо лошо културни ценности да бъдат управлявани и с търговска цел, но не по този начин! Това се получава добре, само когато не е за сметка на тяхната културна и историческа стойност, нито за сметка на техния автентичен и естетичен външен вид. И именно Министерство на културата би трябвало да прилага такива политики, че да гарантира това. Вместо това, то стана двигател на точно противоположни порочни практики. Има нещо изначално сбъркано и дори конфликт на интереси в този и други проекти – няма как министерството едновременно да защитава културна ценност и в същото време да бъде бенефициент по проект за развитие на туризма, т.е. инвеститор. Много по-логично би било Столичната община да инвестира в него, а министерството и свързаните с него институции да упражняват контрол. Друг е въпросът дали с волята и нагласите на настоящия министър това е възможно. Това е също критика и към органите, които планират и управляват европейските фондове. В резултат на тези недомислици сега в откритата част на археологическия обект има пълна подмяна и грозен кич. Предложеното решение за консервация и експониране представлява неуважение и обида към всички потенциални посетители, независимо дали са туристи или жители на София. Неуважение и обида е, защото вместо стремеж към познание и естетическа наслада, очаква от тях цъкане с език и потребителски навици като от целева група за продажба на гипсови лебеди и градински джуджета. Толкова за туризма.

За археология и архитектура ние, обикновените граждани неексперти, не можем да говорим. Няма как, обаче, напълно да бъдат заглушени от министерството на бутафорията гласовете на неудобните специалисти. Те неведнъж са се произнасяли за демонтираните структури, за липсата на последователност, за липсата на проектна документация, за необоснованото експониране на открито, за непропорционално високите надзиди, мачкащи оригиналния градеж, за нелепите арки, за абсурдния равномерно стъпаловиден завършек на зидовете, за неудачното смесване на материали с ярки цветове, за бетоновия разтвор между камъните на древен път и т.н. В този смисъл, предложеното решение е не само обида, но и престъпление.

За липсващата документация, за финансовите параметри и за подробностите по обществените поръчки въпросите се трупат все повече, заради пълната непрозрачност от самото генериране на проекта до този момент.

Ето защо ние настояваме:

- Столичната община, като естествено логичен домакин и стопанин на този обект, спешно и твърдо да се намеси и да играе по-активна роля в бъдещата реализация на проекта. 

- Министерството на културата спешно да спре всякакви дейности по изпълнението на откритата част и да организира дискусия на екипа на проекта с независими специалисти, на която да се обсъдят експертно възможните към момента корекции с цел спасяване на каквото е останало от Антична Сердика. 

- Министърът на културата да подаде оставка. 

- Министерството на туризма да престане да мълчи и да се замисли дали не трябва също да се намеси преди културният туризъм да се е превърнал в също толкова долнопробен като морския. 

Законите в България са такива, че възможностите за пряко участие на гражданите в държавното управление са сведени до минимум. За да бъде една подписка на гражданска инициатива с формална тежест, се изискват толкова усилия, че докато се реализира тя, решаването на проблема вече става безпредметно. За сметка на това, в Европа онлайн-подписките важат и настоящата ще бъде внесена и там като допълнение към сигнала до ЕК за безобразията по въпросния проект.  

Граждани на Република България    

Вижте петицията тук.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Мразя кресльовците, дето с толкова пошла риторика милеят за род и Отечество.“

Константин Павлов, български поет, роден на 2 април преди 87 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.