До Министерството на културата

До Столичната община

До Министерството на туризма  

Ние, долуподписаните граждани на България, разбираме, че целта на проект „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика“ е да се развива София, чрез стимулиране на туризма. Дотук добре. Още повече, че за разлика от други подобни проекти, които местната власт си е изсмукала от пръстите като политическа самоцел и/или единствено с цел обогатяване на приятелски фирми, този археологически обект има (имаше!) истински потенциал да бъде добър туристически продукт. Няма нищо лошо културни ценности да бъдат управлявани и с търговска цел, но не по този начин! Това се получава добре, само когато не е за сметка на тяхната културна и историческа стойност, нито за сметка на техния автентичен и естетичен външен вид. И именно Министерство на културата би трябвало да прилага такива политики, че да гарантира това. Вместо това, то стана двигател на точно противоположни порочни практики. Има нещо изначално сбъркано и дори конфликт на интереси в този и други проекти – няма как министерството едновременно да защитава културна ценност и в същото време да бъде бенефициент по проект за развитие на туризма, т.е. инвеститор. Много по-логично би било Столичната община да инвестира в него, а министерството и свързаните с него институции да упражняват контрол. Друг е въпросът дали с волята и нагласите на настоящия министър това е възможно. Това е също критика и към органите, които планират и управляват европейските фондове. В резултат на тези недомислици сега в откритата част на археологическия обект има пълна подмяна и грозен кич. Предложеното решение за консервация и експониране представлява неуважение и обида към всички потенциални посетители, независимо дали са туристи или жители на София. Неуважение и обида е, защото вместо стремеж към познание и естетическа наслада, очаква от тях цъкане с език и потребителски навици като от целева група за продажба на гипсови лебеди и градински джуджета. Толкова за туризма.

За археология и архитектура ние, обикновените граждани неексперти, не можем да говорим. Няма как, обаче, напълно да бъдат заглушени от министерството на бутафорията гласовете на неудобните специалисти. Те неведнъж са се произнасяли за демонтираните структури, за липсата на последователност, за липсата на проектна документация, за необоснованото експониране на открито, за непропорционално високите надзиди, мачкащи оригиналния градеж, за нелепите арки, за абсурдния равномерно стъпаловиден завършек на зидовете, за неудачното смесване на материали с ярки цветове, за бетоновия разтвор между камъните на древен път и т.н. В този смисъл, предложеното решение е не само обида, но и престъпление.

За липсващата документация, за финансовите параметри и за подробностите по обществените поръчки въпросите се трупат все повече, заради пълната непрозрачност от самото генериране на проекта до този момент.

Ето защо ние настояваме:

- Столичната община, като естествено логичен домакин и стопанин на този обект, спешно и твърдо да се намеси и да играе по-активна роля в бъдещата реализация на проекта. 

- Министерството на културата спешно да спре всякакви дейности по изпълнението на откритата част и да организира дискусия на екипа на проекта с независими специалисти, на която да се обсъдят експертно възможните към момента корекции с цел спасяване на каквото е останало от Антична Сердика. 

- Министърът на културата да подаде оставка. 

- Министерството на туризма да престане да мълчи и да се замисли дали не трябва също да се намеси преди културният туризъм да се е превърнал в също толкова долнопробен като морския. 

Законите в България са такива, че възможностите за пряко участие на гражданите в държавното управление са сведени до минимум. За да бъде една подписка на гражданска инициатива с формална тежест, се изискват толкова усилия, че докато се реализира тя, решаването на проблема вече става безпредметно. За сметка на това, в Европа онлайн-подписките важат и настоящата ще бъде внесена и там като допълнение към сигнала до ЕК за безобразията по въпросния проект.  

Граждани на Република България    

Вижте петицията тук.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Колелото на съдбата се върти по-бързо от перките на мелницата, а онези, които бяха вчера на върха, днес се изхвърлени в прахта.“
Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 473 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.