Понеже всички властимащи в България се ослушват (сакън, да не развалим "добросъседството"), тук е мястото за припомняне на една трагична и кръгла годишнина: 100 години от геноцида над арменците в някогашната Османска империя. В петък, 24 април - датата, на която през  1915 г. османските власти започват да арестуват и депортират стотици видни граждани на Константинопол, с което се слага началото на изтреблението на повече от 1 млн. арменци - вероятно и нашенските управници ще се поразмърдат и с половин уста ще кажат нещо и за 'агхет' (както арменците наричат геноцида, еквивалент на еврейската 'шоа'). И ще го сторят, както обикновено, под въздействие от европейските каки и батковци, не толкоз от вътрешна убеденост. В петък се очаква и германският Бундестаг да приеме резолюция, осъждаща арменския геноцид (изрично ще се използва тази дума, против която протестира Анкара), а говорителят на федералното правителство Щ. Зайберт вече даде да се разбере, че канцлерът А. Меркел и кабинетът ще подкрепят документа.

Достлукът с Република Турция и братското съжителство с българските турци не означава премълчаване на историческите факти и замитане на травмите под килима. Така както не трябва да мълчим за т.нар. Възродителен процес и не трябва да крием истинските думи за насилствената асимилация и гоненията срещу българските мюсюлмани по време на комунизма; така както не бива да се спестява и истината за издевателствата по време на Балканската война над мюсюлманското население в Родопите - така и не можем да си затваряме очите и пред систематичното унищожаване на арменците от младотурците през периода 1915-1916 г. Съвместният, спокоен, из- и надграждащ живот в нашата етнически и религиозно пъстра държава изисква на първо време прочитане на съвместната ни история, приемане на всичките й противоречия, падения и възходи, и едва след това затваряне на страниците й. Прошката и помирението са задължителни, но преди тях стои изричането на (висок) глас на истините, очевадностите, фактите. Които не могат да бъдат релативирани.

Франция призна геноцида през 2006 (година по-рано това направи Канада), другите европейски държави са Белгия, Гърция, Италия, Кипър, Швеция, Холандия, Словакия, сега и Австрия. САЩ и Великобритания осъждат престъпленията, но отказват да ги нарекат 'геноцид' според критериите на конвенция на ООН. (Но много щати - над 40, както и съставни части на Великобритания - Шотландия, Уелс и Сев. Ирландия, признават геноцида.) Също и Русия. Всъщност първата международна организация, която определя събитията през 1915-16 г. като геноцид, е именно Европейският парламент, и то още през 1987 г. С решение от 18.06.1987 г., а по-късно и от 15.11.2001 г. европейските депутати поставят признаването на геноцида като условие за евентуално членство на Турция в ЕС.

На снимката е Согомон Тейлирян / Սողոմոն Թեհլերյան (1897-1960) - арменец, единственият оцелял от своето семейство. Сам става свидетел на изнасилването на двете си сестри (които след това са заклани) и убийството на майка си и брат си. Касапите го пощадяват и не го доубиват, а го оставят да агонизира край труповете на близките си. Но Согомон оживява и през 1920 г. емигрира в САЩ. Там се свързва с Арменската революционна федерация ("Дашнакцутюн") и по нейно поръчение през 1921 г. отива в Берлин, където по това време с подкрепата на пруските власти се укрива Мехмед Талаат паша, бивш вътрешен министър и Велик везир на Османската империя, един от лидерите на младотурците и главен организатор на арменския геноцид (роден, между другото, в Кърджали). На 15 март 1921 г. Тейлирян застрелва Талаат паша в района Шарлотенбург, арестуван е и е изправен на съд. Изненадващо за широката публика, Тейлирян е оправдан, което се дължи не толкова на добрите му адвокати (един от тях е професорът по право от университета в Кил, Курт Нимайер), колкото на факта, че съдиите разглеждат и деянията на Талаат паша като инициатор на масовите убийства на мирни граждани. В хода на процеса са изслушани и многочислени свидетели, които разказват потресаващи подробности за геноцида, а германската общественост е шокирана от разкритията. След освобождаването си Тейлирян живее близо три десетилетия в Сърбия, а през 50-те се премества в САЩ; умира през 1960 г. в Сан Франциско.

Драгомир Иванов, "Фейсбук"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„За писателя съществува един-единствен патриотизъм – нагласата към езика.“

Йосиф Бродски, руско-американски поет и писател, роден на 24 май преди 80 години

Анкета

Одобрявате ли храната в ресторантите да е с по-нисък ДДС от книгите?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.

Достойнствата на една книга

 „Невидимата искра на Възраждането” е добросъвестно изследване, което разкрива малко познати дейтали от историята ни, както и невидимите на механизми на тайните общества и влиянието им върху възрожденските дейци.

"Семейство Даръл" - защото най-красивата любов е невъзможната

 

Без да е шедьовър, сериалът въздейства много повече от десетки други претенциозни ленти.