Понеже всички властимащи в България се ослушват (сакън, да не развалим "добросъседството"), тук е мястото за припомняне на една трагична и кръгла годишнина: 100 години от геноцида над арменците в някогашната Османска империя. В петък, 24 април - датата, на която през  1915 г. османските власти започват да арестуват и депортират стотици видни граждани на Константинопол, с което се слага началото на изтреблението на повече от 1 млн. арменци - вероятно и нашенските управници ще се поразмърдат и с половин уста ще кажат нещо и за 'агхет' (както арменците наричат геноцида, еквивалент на еврейската 'шоа'). И ще го сторят, както обикновено, под въздействие от европейските каки и батковци, не толкоз от вътрешна убеденост. В петък се очаква и германският Бундестаг да приеме резолюция, осъждаща арменския геноцид (изрично ще се използва тази дума, против която протестира Анкара), а говорителят на федералното правителство Щ. Зайберт вече даде да се разбере, че канцлерът А. Меркел и кабинетът ще подкрепят документа.

Достлукът с Република Турция и братското съжителство с българските турци не означава премълчаване на историческите факти и замитане на травмите под килима. Така както не трябва да мълчим за т.нар. Възродителен процес и не трябва да крием истинските думи за насилствената асимилация и гоненията срещу българските мюсюлмани по време на комунизма; така както не бива да се спестява и истината за издевателствата по време на Балканската война над мюсюлманското население в Родопите - така и не можем да си затваряме очите и пред систематичното унищожаване на арменците от младотурците през периода 1915-1916 г. Съвместният, спокоен, из- и надграждащ живот в нашата етнически и религиозно пъстра държава изисква на първо време прочитане на съвместната ни история, приемане на всичките й противоречия, падения и възходи, и едва след това затваряне на страниците й. Прошката и помирението са задължителни, но преди тях стои изричането на (висок) глас на истините, очевадностите, фактите. Които не могат да бъдат релативирани.

Франция призна геноцида през 2006 (година по-рано това направи Канада), другите европейски държави са Белгия, Гърция, Италия, Кипър, Швеция, Холандия, Словакия, сега и Австрия. САЩ и Великобритания осъждат престъпленията, но отказват да ги нарекат 'геноцид' според критериите на конвенция на ООН. (Но много щати - над 40, както и съставни части на Великобритания - Шотландия, Уелс и Сев. Ирландия, признават геноцида.) Също и Русия. Всъщност първата международна организация, която определя събитията през 1915-16 г. като геноцид, е именно Европейският парламент, и то още през 1987 г. С решение от 18.06.1987 г., а по-късно и от 15.11.2001 г. европейските депутати поставят признаването на геноцида като условие за евентуално членство на Турция в ЕС.

На снимката е Согомон Тейлирян / Սողոմոն Թեհլերյան (1897-1960) - арменец, единственият оцелял от своето семейство. Сам става свидетел на изнасилването на двете си сестри (които след това са заклани) и убийството на майка си и брат си. Касапите го пощадяват и не го доубиват, а го оставят да агонизира край труповете на близките си. Но Согомон оживява и през 1920 г. емигрира в САЩ. Там се свързва с Арменската революционна федерация ("Дашнакцутюн") и по нейно поръчение през 1921 г. отива в Берлин, където по това време с подкрепата на пруските власти се укрива Мехмед Талаат паша, бивш вътрешен министър и Велик везир на Османската империя, един от лидерите на младотурците и главен организатор на арменския геноцид (роден, между другото, в Кърджали). На 15 март 1921 г. Тейлирян застрелва Талаат паша в района Шарлотенбург, арестуван е и е изправен на съд. Изненадващо за широката публика, Тейлирян е оправдан, което се дължи не толкова на добрите му адвокати (един от тях е професорът по право от университета в Кил, Курт Нимайер), колкото на факта, че съдиите разглеждат и деянията на Талаат паша като инициатор на масовите убийства на мирни граждани. В хода на процеса са изслушани и многочислени свидетели, които разказват потресаващи подробности за геноцида, а германската общественост е шокирана от разкритията. След освобождаването си Тейлирян живее близо три десетилетия в Сърбия, а през 50-те се премества в САЩ; умира през 1960 г. в Сан Франциско.

Драгомир Иванов, "Фейсбук"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).