Парламентарната комисия по култура и медии е решила да премахне Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) като задължителен орган, който да трябва да одобри събарянията, ремонтите и всякакви други намеси по сградите, обявени за паметници на културата, съобщи "Дневник". Това е станало с приемане на първо четене на поправка в Закона за културното наследство, внесена от депутати, водени от ГЕРБ и РБ.

Промените гласят, че вече всяка община ще може да използва експерти, назначени на щат от нея, които да дават необходимата оценка при инвестиционни намерения и намеса при даден паметник на културата - тоест дали и как той да бъде ремонтиран, достроен или направо съборен. Ако по даден проект няма становище, това ще се взема за "мълчаливо съгласие", точно както при "Къщата с ягодите", за която се появиха слухове, че собственикът Валентин Златев иска да събори и изгради наново в същия вид. 

Децентрализацията на властта над паметниците на културата и прескачането на специалистите от НИНКН като контролен орган е нещо, за което Министерството на културата отдавна се бори, намесвайки се в различни корупционни скандали за разрушаване и съсипване на безценни артефакти.

Сега възможността на всяка община сама да одобрява проекти, които биха ѝ донесли милиони левове от европроекти и частни инвестиции, създава ужасяваща перспектива пред архитектурното ни наследство и предпоставката за корупция в цялата страна. Съдбата му зависи от гласуването в парламентарната зала, което предстои. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян! А кой създаде бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери, ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери, светлик за целия човешки род.“

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 239 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.