На Ларгото в центъра на София тече усилено строителство на бутафорната „антична Сердика”, въпреки че преди изборите то беше спряно заради избухналия скандал с неприемливите съвременни зидове. Новината беше съобщена от няколко медии, които пуснаха репортажи от мястото на събитието и снимки, които показват, че няма и следа от античните римски останки. 

Върху руините вече се изгражда кофраж за арки и е очевидно, че предизвикалите възмущение нови зидове няма да се бутат. Отговорник по консервационните и реставрационните работи на обекта е потвърдил това пред „Дневник”. По думите му още в понеделника след първия тур на изборите - 26 октомври, била отменена заповедта на министъра на културата Вежди Рашидов за спиране на строежа. Аргументът – трябвало да се спазват европейски срокове и да се усвояват евросредства.

На въпроси на "Дневник" от Министерството на културата са усукали, че ще проверят и ще отговорят в понеделник. 

От столичната община потвърдили, че на Ларгото отново се строи и заявили, че ще настояват за спиране на всякаква дейност. Въпросът е, че изборите минаха и общественото недоволство очевидно никак не вълнува управляващите. От общината твърдят, че са поставили изисквания да се намалят високите над два метра зидове, да не се изграждат планираните две арки, да се състарят новите градежи и фугите.

Въпросът е, че дори и тогава кичът ще остане, а старините никога няма да върнат автентичния си вид. Честито на избирателите от ГЕРБ!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Румен Леонидов: Алчността убива. Човечеството загуби войната пред материалното

    „Светът не върви добре с модела на мъжкия егоцентризъм и мъжките амбиции. Светът трябва да върви към повече духовност, към повече скромност, към повече съпричастие. Е, няма по-съпричастни същества от жените“, казва поетът и издател.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

     
  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен.”

Марио Варгас Льоса, перуански писател, роден на 28 март преди 84 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?