Dnevnik.bg

Националният дворец на културата (НДК) бе нареден от "Файненшъл таймс" сред най-непрактичните и "нечовешки" сгради в света. Чрез кореспондентите си изданието е събрало примери за архитектура, която може и да е образец в своя стил, но фрустрира, обърква и отблъсква обикновения гражданин.

Дворецът попада в добра компания - предложението от Рим е музеят Maxxi, проектиран от Заха Хадид, от Брюксел - сградата на Европейския парламент, а от Лондон - шедьовърът на брутализма "Барбикан Сентър". Безкрайни преплетени коридори, липса на указания и стръмни стълбища, които водят наникъде допълнително дразнят "клиентите" на тези гиганти.

Великият дворец на народите в Китай, централата на ФБР "Джей Едгар Хувър" във Вашингтон, неугледният мол "Неру Плейс" в Ню Делхи, многоетажната жп гара "Шинджуку" в Токио и един от кошмарите на площад Тахрир - сградата "Могама", която помещава 14 етажа египетска бюрокрация, също влизат в класацията.

НДК е сравнен с "ядрен реактор", но все пак е похвален от авторката Милена Христова като място, където можеш да се забавляваш.

"Разходките из това чудовище от 123 хил. кв. метра обаче могат да бъдат предизвикателство. По същество това е кръстоска между пещера и лабиринт с безкрайни мраморни стълбища, ескалатори, тераси и зали, увенчана от гигантско фоайе. Обозначителни табели има, но дешифрирането им изисква сериозно мозъчно усилие", пише тя.

"При най-малка грешка веднага се озоваваш в слабоосветени, безмилостно еднакви коридори, украсени с пропагандни мозайки. Объркването се простира и извън сградата, където човек се изправя пред неравни плочки и вечно продължаващи ремонти. Повечето софиянци вече са се примирили с това".

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Търсех баща си в света на тъмнокожите музиканти, тъй като те излъчват мъдрост, опит, тъга и самота. Никога не съм се интересувал от музикални момчета. От най-младите ми години съм се интересувал от музикални мъже.”

Ерик Клептън, английски музикант, роден на 30 март преди 75 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?