В началото на академичната учебна година, ние – група дългогодишни университетски преподаватели – смятаме за свой дълг да насочим вашето и на обществото ни внимание към видимата за всички ни криза във висшето образование. При наблюдаваните през последните две десетилетия демографски процеси у нас налице е трайна тенденция за спадане броя на потенциалните кандидати за прием във висшите училища. Неконкурентността на образователната ни система мотивира най-добрите от зрелостниците да търсят възможности за получаване на образование зад граница.

Публична тайна е, че средното ни образование е колабирало, като немалка част от завършващите го не притежават дори елементарни умения да четат и пишат с разбиране. Това негласно се потвърждава от факта, че някои университети – като ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", например – вече въведоха задължителни ограмотителни курсове за всички новоприети студенти. В същото време около 95% от държавната субсидия продължава да се разпределя между висшите училища на принципа "брой обучавани студенти". Ножицата между реалния демографски потенциал и броя на постъпващите във висшите училища младежи все повече се свива за сметка на качеството в базисното образование на кандидатите. Субсидирането "на глава" притиска академичните ръководства ежегодно да завишават план-приема и да смятат основните си цели за постигнати, ако попълнят отпуснатите им бройки.

Оторизираните държавни органи като защитници на обществения интерес също виждат посочените проблеми. Нормативно тяхното решаване е предмет на приетата Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г., но смятаме, че остава недооценена дълбочината на кризисните явления и неотложността на мерките, които следва да се предприемат за противодействието им.

Висшето ни образование е в процес на неконтролируем упадък и следва да се реагира в следващите месеци, а не години, за да се съхранят възможностите за ефективното му възстановяване и развитие. Отправна точка за действие следва да бъде приетата от МС Национална квалификационна рамка на Р България (НКРРБ), която е конкретизация към българските условия на приетата няколко години по-рано от ЕС Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот, а създалите документа упълномощени държавни органи са длъжни да следят за спазването на заложените в него индикативни цели.

При така стеклите се обстоятелства ние смятаме, че общите ни усилия следва да бъдат концентрирани към повишаване качеството на обучението и рационализиране структурата на образователната ни система, за да не се пилеят и без това оскъдните човешки и финансови ресурси.

В тази посока за най-неотложни смятаме следните стъпки:

1. Да се промени ЗРАСРБ така, че да бъдат освободени преподавателите, които не са положили конкурсен изпит и не са придобили ОНС "доктор" в указаните срокове. Всеки преподавател да се самоопредели институционално, за да се пресече практиката на "академично номадство", а висшите училища да разчитат на собствения си кадрови потенциал при акредитация.

2. Да се прегледа състоянието на висшите училища по линия на следакредитационния контрол и се коригират дадените от НАОА оценки, ако не отговарят на изискването за достатъчно и с нужната квалификация преподаватели. Самата НАОА да се реформира по посока на повишаване прозрачността в нейната работа и изработване на ясни критерии за привличане на експертите й.

3. Да се преструктурира мрежата от висшите училища чрез тяхното окрупняване, като за целта се изработи и приложи комплексна оценка, включваща ясни и приложими към всички тях критерии:

А/ да се вземе за основа класацията на висшите училища от страната, формирана на базата на оценките от институционалната им акредитация, и се въведе минимален праг за продължаване на самостоятелното им съществуване;

Б/ да се има предвид класацията на висшите училища по професионални направления, като и тук за основа се вземат оценките от акредитацията на НАОА, а когато такава още липсва – от рейтинговата система, и се въведе минимален праг за продължаване на обучението по тях в съответното ВУ;

В/ да се вземе предвид броят на държавните висши училища, обучаващи в отделните професионални направления, като се ограничи техният кръг до най-високо оценените.

4. Да се определят лимити за поддържане на висшето образование в страната:

А/ за количеството студенти, приемани по държавна поръчка като цяло, като ежегодно се фиксира с известен резерв броят нужни на страната млади специалисти;

Б/ за количеството студенти, които се приемат по държавна поръчка в отделните професионални направления, като за отправна точка се вземат потребностите на обществото и на трудовия пазар – понастоящем и в бъдеще.

5. Да се изработи модел за централизирано разпределение на обучаемите по професионални направления в държавните ВУ, като разпределянето на студентите в държавния план-прием да става според мястото им в националната класация по даденото направление и на водещите в нея висши училища бъдат отпускани в определено съотношение отредените от държавата средства.

1 октомври 2015 г.

 

Проф. дфн Цочо БОЯДЖИЕВ, СУ "Св. Климент Охридски"

Проф. д-р Валентина ДРАМАЛИЕВА, УНСС

Проф. дфн Стилиян ЙОТОВ, СУ "Св. Климент Охридски"

Проф. дфн Валентин КАНАВРОВ, ЮЗУ "Неофит Рилски"

Проф. дфн Лазар КОПРИНАРОВ, ЮЗУ "Неофит Рилски"

Проф. д-р Даниела СОТИРОВА, ТУ-София

Проф. дфн Венцеслав КУЛОВ, УНСС

Проф. дфн Правда СПАСОВА, НХА

Проф. дфн Атанас СТАМАТОВ, МГУ "Св. Иван Рилски"

Проф. д-р Ели СЯРОВА, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"

Проф. дфн Добрин ТОДОРОВ, МГУ "Св. Иван Рилски"

Проф. д-р Тодор ТОДОРОВ, УАСГ

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.