В началото на академичната учебна година, ние – група дългогодишни университетски преподаватели – смятаме за свой дълг да насочим вашето и на обществото ни внимание към видимата за всички ни криза във висшето образование. При наблюдаваните през последните две десетилетия демографски процеси у нас налице е трайна тенденция за спадане броя на потенциалните кандидати за прием във висшите училища. Неконкурентността на образователната ни система мотивира най-добрите от зрелостниците да търсят възможности за получаване на образование зад граница.

Публична тайна е, че средното ни образование е колабирало, като немалка част от завършващите го не притежават дори елементарни умения да четат и пишат с разбиране. Това негласно се потвърждава от факта, че някои университети – като ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", например – вече въведоха задължителни ограмотителни курсове за всички новоприети студенти. В същото време около 95% от държавната субсидия продължава да се разпределя между висшите училища на принципа "брой обучавани студенти". Ножицата между реалния демографски потенциал и броя на постъпващите във висшите училища младежи все повече се свива за сметка на качеството в базисното образование на кандидатите. Субсидирането "на глава" притиска академичните ръководства ежегодно да завишават план-приема и да смятат основните си цели за постигнати, ако попълнят отпуснатите им бройки.

Оторизираните държавни органи като защитници на обществения интерес също виждат посочените проблеми. Нормативно тяхното решаване е предмет на приетата Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г., но смятаме, че остава недооценена дълбочината на кризисните явления и неотложността на мерките, които следва да се предприемат за противодействието им.

Висшето ни образование е в процес на неконтролируем упадък и следва да се реагира в следващите месеци, а не години, за да се съхранят възможностите за ефективното му възстановяване и развитие. Отправна точка за действие следва да бъде приетата от МС Национална квалификационна рамка на Р България (НКРРБ), която е конкретизация към българските условия на приетата няколко години по-рано от ЕС Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот, а създалите документа упълномощени държавни органи са длъжни да следят за спазването на заложените в него индикативни цели.

При така стеклите се обстоятелства ние смятаме, че общите ни усилия следва да бъдат концентрирани към повишаване качеството на обучението и рационализиране структурата на образователната ни система, за да не се пилеят и без това оскъдните човешки и финансови ресурси.

В тази посока за най-неотложни смятаме следните стъпки:

1. Да се промени ЗРАСРБ така, че да бъдат освободени преподавателите, които не са положили конкурсен изпит и не са придобили ОНС "доктор" в указаните срокове. Всеки преподавател да се самоопредели институционално, за да се пресече практиката на "академично номадство", а висшите училища да разчитат на собствения си кадрови потенциал при акредитация.

2. Да се прегледа състоянието на висшите училища по линия на следакредитационния контрол и се коригират дадените от НАОА оценки, ако не отговарят на изискването за достатъчно и с нужната квалификация преподаватели. Самата НАОА да се реформира по посока на повишаване прозрачността в нейната работа и изработване на ясни критерии за привличане на експертите й.

3. Да се преструктурира мрежата от висшите училища чрез тяхното окрупняване, като за целта се изработи и приложи комплексна оценка, включваща ясни и приложими към всички тях критерии:

А/ да се вземе за основа класацията на висшите училища от страната, формирана на базата на оценките от институционалната им акредитация, и се въведе минимален праг за продължаване на самостоятелното им съществуване;

Б/ да се има предвид класацията на висшите училища по професионални направления, като и тук за основа се вземат оценките от акредитацията на НАОА, а когато такава още липсва – от рейтинговата система, и се въведе минимален праг за продължаване на обучението по тях в съответното ВУ;

В/ да се вземе предвид броят на държавните висши училища, обучаващи в отделните професионални направления, като се ограничи техният кръг до най-високо оценените.

4. Да се определят лимити за поддържане на висшето образование в страната:

А/ за количеството студенти, приемани по държавна поръчка като цяло, като ежегодно се фиксира с известен резерв броят нужни на страната млади специалисти;

Б/ за количеството студенти, които се приемат по държавна поръчка в отделните професионални направления, като за отправна точка се вземат потребностите на обществото и на трудовия пазар – понастоящем и в бъдеще.

5. Да се изработи модел за централизирано разпределение на обучаемите по професионални направления в държавните ВУ, като разпределянето на студентите в държавния план-прием да става според мястото им в националната класация по даденото направление и на водещите в нея висши училища бъдат отпускани в определено съотношение отредените от държавата средства.

1 октомври 2015 г.

 

Проф. дфн Цочо БОЯДЖИЕВ, СУ "Св. Климент Охридски"

Проф. д-р Валентина ДРАМАЛИЕВА, УНСС

Проф. дфн Стилиян ЙОТОВ, СУ "Св. Климент Охридски"

Проф. дфн Валентин КАНАВРОВ, ЮЗУ "Неофит Рилски"

Проф. дфн Лазар КОПРИНАРОВ, ЮЗУ "Неофит Рилски"

Проф. д-р Даниела СОТИРОВА, ТУ-София

Проф. дфн Венцеслав КУЛОВ, УНСС

Проф. дфн Правда СПАСОВА, НХА

Проф. дфн Атанас СТАМАТОВ, МГУ "Св. Иван Рилски"

Проф. д-р Ели СЯРОВА, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"

Проф. дфн Добрин ТОДОРОВ, МГУ "Св. Иван Рилски"

Проф. д-р Тодор ТОДОРОВ, УАСГ

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Любов е да срещнеш някой, който да ти каже нещо ново за теб.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 122 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.