„Каламбурите са най-високата форма на литература.“

„Няма терор в изстрела, само в очакването му.“

„Дай им удоволствие. Същото удоволствие, което изпитват, когато се събудят от кошмар.“

„Продължителността на един филм трябва да е съобразена с издръжливостта на пикочния мехур при хората.“

„Ако аз не съм себе си, кой ще бъде?“

„Винаги карай публиката да страда максимално.“

„Меките корици на книгите са добър вариант, но никога не могат да заменят твърдите – не стават за подпиране на врати.“

„Отмъщението е сладко, но от него не се пълнее.“

„Само един поглед към света показва, че ужасът не е нищо друго освен реалност.“

„В игралните филми режисьорът е бог. В документалните Бог е режисьор.“

„Всеки обича хубавото престъпление, с изключение на жертвата.“

„Сигурен съм, че някъде вътре в теб се крие човек, когото никой не познава.“

„Най-добрият екип има романистът. На него не му се налага да се занимава с актьори и т.н.“

„Никога не съм казвал, че актьорите са добитък. Това, което имах предвид, е, че всички актьори трябва да бъдат третирани като добитък.“

„Някои филми са парчета от живота. Моите са парчета от торта.“

 

АЛФРЕД ХИЧКОК – легендарен английски режисьор, продуцент и сценарист, роден на 13 август 1899 г. Той е сред иконите на поп културата на ХХ век. В кариерата си, продължила повече от половин век, прави едни от най-забележителните хоръри и психотрилъри. Налага свой разпознаваем режисьорски стил, при който камерата сякаш е през погледа на зрителя. Тревогата, страхът, психоанализата и сексуалният подтекст са стълбовете в лентите на Хичкок. Негови са филмите „Наемателят“, „Ребека“, „Север-северозапад“, „Психо“, „Птиците“ и др. Умира на 29 април 1980 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Любов е всичко, което можеш да предадеш. Предателство може да има само ако има любов.“

Джон Льо Каре, английски писател, роден на 19 октомври преди 86 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.