„А колкото до любовта... трябва да приемеш, че тя преди всичко е болка. Дълга, дълбока, постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдание, отколкото удовлетворение." 

„Сбогом, о, идиоти, които не знаете да цените хората си! Вървете по дяволите. Някой ден ще се върна с по една диплома във всеки джоб, с куп книги, които ще напиша в по-културна среда от вашата! Бог да ви е на помощ, когато всички ние – прокудените из Европа – си дойдем и вземем нещата в свои ръце.”

„Шампанското е коварно питие. След втората чаша внезапно се оказваш пред третата бутилка. В мозъка ти пукат мехурчета. Фантазията ти работи като прахосмукачка. Всмуква целия околен боклук, а ти имаш чувството, че ядеш орхидеи." - из "Аутопсия на една любов"

„Love, Love, Love! Въпреки живота – всичко е любов!”

„Всички болести са от нерви. Само триперът е от любов." 

„Нещата са временни! Всъщност всичко е временно, затова всеки опит да се запечатa един красив миг, едно талантливо изпълнение, един впечатляващ образ... е единственото нещо, заради което животът си заслужава." 

„Времето изобилно тече и изтича. Изобилие от нещастливи мисли. Очите ми, втренчени в тъмното, се мъчат да видят зад него, а душата ми е свита като бито куче.”

„Жените имат нужда от три неща - опорна точка, сигурност и любов."

„Кой политик е изкарвал сълзи в очите на човечеството, освен сълзите на гняв и ужас?”

„У жената ценя кокетството, тя трябва да е стопроцентова жена и затова трябва да е на първо място кокетна, това е много симпатично качество. У един мъж ценя доблестта."

„Цял живот съм искал да напиша книга за музиката, секса и любовта. 

„Не завиждам никому, за нищо. Ех, да, на хората с много свободно време."

„Човек не може да се адаптира в собствената си страна, по-добре да приеме действителността на друга."

„Плаши ме огромният въпрос за смъртта. Това, което не разбирам, това ме плаши.“

„Колкото повече време минава, толкова повече разбирам, че много по-важно е да се концентрира човек само в писането, само в своето изкуство и че това, което го съпровожда понякога даже и пречи, което, разбира се, не значи, че не трябва да се правят премиери – те просто са задължителни.

„Искам да съм Пикасо в това, което правя. Не искам да бъда на средно ниво в нищо."

„Не, не искам да притежавам повече таланти. Достатъчно са ми тези, дето ги имам. Талантът не е непременно нещо позитивно.”

„Ох, най-голямото щастие... поне един месец самота на някакъв остров, където да не виждаш никого, да не чуваш никого, да се затворя с машината."

ВИКТОР ПАСКОВ - български писател, музикант, музиковед и кинодраматург, роден на 10 септември 1949 г. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година.След дипломирането си работи в Източна Германия като композитор, певец на джаз и опера и критик. През 1980 г. се връща в България и става редактор в издавания от „София прес“ чуждоезичен седмичник „Софийски новини“, където остава до 1987 г. След  промените през 1989 г. работи в България и Франция. Дебютира със стихове в списание „Родна реч“ през 1964 г. Първата му книга е „Невръстни убийства“ (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. „Съвременник“. Втората, „Балада за Георг Хених“ (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици. По време на кампанията на БНТ Голямото четене е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги. Печели и наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза с романа „Аутопсия на една любов“ (2005).Умира от рак на белите дробеве на 16 април 2009 г. в Берн.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ето последната ми бележка: Много работих! Моля, не ме будете! Никога. Заспивам завинаги. Хора аз ви обичах! Бъдете снизходителни!”  

Владимир Висоцки, руски бард, роден на 25 януари преди 82 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.